ИсторияОбщина ТроянПоследни новини

Без история няма бъдеще   

Спасението на Троянския манастир

На Томина неделя,   5 май 2019  година,  отново станахме свидетели  на мащабна реконструкция правена от НД „Традиция“ РК „34-ти пехотен троянски полк“ Априлци-Троян-Севлиево. Пред портите на троянския манастир   се върнахме през онези дни на лето 1877 година, когато турските башибозуци са искали да  влезнат  и опожарят обителта, в която троянци са намирали покой.

„Спасяването на Троянския манастир е още един славен епизод от революционните борби на троянци срещу поробителя. Изключителна е ролята на тогавашния игумен на манастира архимандрит Макарий за запазването на светата обител. Към този епизод от героичната история на нашия край като че ли се връщаме по-рядко..“, каза Донка Михайлова  преди възстановката.

Затова днес благодарим на РК „34-ти пехотен троянски полк“ Априлци-Троян-Севлиево, че поддържат нашата памет жива.  Благодарим и на Величкий епископ Сионий, че днес ще станем  свидетели  за 2-ри път на реконструкцията“ Спасяването на Троянския манастир“. Но нека се върнем  към историята. На 5 юли 1877г. Ловеч е освободен. Няколко дена след това в Троян пристига една руска част за да разузнае града, района и проходите.

 

Но на 15 юли Рифат паша си връща владението над важния град Ловеч и Троян остава откъснат от останалата част на страната с руско военно присъствие, като неговата защита остава единствено в ръцете на неговите много слабо въоръжени жители.

Около града започва съсредоточаването на около 1000 души башибозук от съседните турски села: Борима, Коман, Добродан и др. По-голяма част от жителите, основно жените и децата, бягат по високо разположените в Балкана махали и колиби и към Троянският манастир.

На 7 август 1877 г троянци с наличното малко останало оръжие от Априлското въстание и взетото от турци няколко дена по-рано завардват подстъпа за града, разделени на три.

Първото сражение става при Бочовия мост, но няма как да се спре многочисленият и по-добре въоръжен противник, затова изплашените троянци бягат на изток, а други преминават р. Осъм и през „Къпинчо” се насочват към манастира

На 7-ми август 1877 година остава черен ден в историята на Троян. Градът е опожарен. Изгарят домовете и дюкяните на троянци.

На 8 август – вторият ден от унищожаването на Троян – част от все още жадната за кръв и зверства башибозушка сган тръгва след избягалите жители към Троянския манастир.Няколко души от авангарда даже влизат през отворените манастирски порти, но се уплашват и веднага се връщат при другите, които ги следват.

 

Появата на башибозука пред манастирските двери е сигнал за пръснатите наоколо българи, каква съдба ще очаква храма, ако не се организират за неговата отбрана. Взето е решение светата обител да се запази на всяка цена! Оформени са групи с ръководители и са уточнени позициите по съседните баири.

На 8 август – вторият ден от унищожаването на Троян – част от все още жадната за кръв и зверства башибозушка сган тръгва след избягалите жители към Троянския манастир.Няколко души от авангарда даже влизат през отворените манастирски порти, но се уплашват и веднага се връщат при другите, които ги следват.Появата на башибозука пред манастирските двери е сигнал за пръснатите наоколо българи, каква съдба ще очаква храма, ако не се организират за неговата отбрана. Взето е решение светата обител да се запази на всяка цена! Оформени са групи с ръководители и са уточнени позициите по съседните баири.

 

Троянският манастир е спасен. А с него и гордостта и честта на троянци. Защитавайки Светата обител, хората те  жертват живота си и на семействата си, но  спасяват светинята на българската духовност и християнската вяра.

За да я жива вярата, да го има Троян и да я има България, завърши единствената жена – кмет в 150-т годишната история на на града.

Велички епископ Сионий благослови присъстващите  и каза: „С тази възпоменателна възстановка отдаваме почит на тези, които отдадоха своят живот за спасяването на Манастира’ Благодаря на всички, които участват в това събитие. Призовавам всички събратя и сестри винаги да споменават тези хора.

Да благодарим и на участниците във възпоменателното събитие, които допринасят за историята.Христос возкресе!“, завърши игумена на Манастира

20 минути гости на Троян и  жители   преживяха за едно с участниците  това историческо събитие. А те бяха над 60 човека, които са членове на НД „Традиция“ Габрово, Ловеч, Плевен и други.

Нека повторим, че тази реконструкция беше правена през 2015 г.. А сегашната  я надгради. Видяхме  повече мирно население,  ръкопашен бой  и още повече емоция.

Да благодарим на всички за това преживяване, което  ни  върна десетки години назад във времето.

Защото без история няма бъдеще

Тагове

Свързани статии

Проверете също

Close
Back to top button
Close