Денят (не) си личи от Заранта
Ученици от НУПИ „Проф. Венко Колев”-гр. Троян оживиха детска градина


“ Денят не си личи от Заранта“ бе написал Богомил Райнов в едноименното си произведение. Да, но аз сега веднага ще го оборя с изпълнения с много положителна емоция вчерашен ден, 22.05.2019 година

Още в ранно утро се бях запътила към стадиона за да отразя областното състезание МПО „Млад огнеоборец“. Изведнъж от всички посоки се появиха млади хора с големи папки. Сякаш от земята излизаха. Бяха се запътили към центъра на Троян. Мислих дали да се стърпя да не полюбопитствам. Да , ама не. То ме гложде (любопитството). Запътих се към една госпожа (имена не помня). Представих й се и я помолих да ми каже какво се случва.

Тя разказа, че през днешния ден в НУПИ „Проф. Венко Колев”гр. Троян са решили да проведат пленер из целия Трад. Всеки ученик трябваше да рисува каквото му харесва. После ще се приберат в училище да направят анализ. Пообиколих групичките от млади художници. Не ги притеснявах с излишни въпроси. Само се наслаждавах на това , което рисуват. Някои бяха седнали по земята, други по пейките. Кой където му хареса. И вглъбени рисуваха.
Тръгнах усмихната и с настроение към стадиона. Там ме очакваше още по-голяма изненада. Той беше пълен с ученици, които подкрепяха отбора на СУ „Васил Левски“ по време на областното състезание на огнеборците. Емоцията бе неоописуема.
Да, определено беше хубав, слънчев ден изпълнен с детски смях и много усмивки.
Състезанието завърши. Огнеборците на СУ“Васил Левски“Троян спечелиха първото място.

Стадиона изведнъж опустя. Но на площада пред Общината в Троян ме очакваше поредната изненада. Група ученици от СУ“ Св.Климент Охридски“ тъкмо зареждаха Къщичката „В памет на Ивайло Иванов“ с книги.
Това вече ме просълзи. От радост за нашите деца. И си представих как Ивайло щеше да се радва.
Ето какво е написала Вилиана Мошекова, 7.б клас по този повод
„Няма троянец или гост на града, който да не е забелязал къщичката за книги на централния площад. Ние, учениците от 7.б клас на СУ „Свети Климент Охридски“, в навечерието на 24 май решихме да се организираме и да обогатим поизпразнилата се от недобросъвестни читатели къщичка. Цицерон е казал: „Дом, лишен от книга, прилича на тяло, лишено от душа“. На 22 май ние изпълнихме отново къщичката с „душа“! Подредихме в нея 20-тината книги, събрани от нас, за да могат да се четат и от други. Всяка книга има влияние върху хората тогава, когато се чете и споделя, а дори и само една може да направи много – да дари с вяра, да събуди добро, да облече с надежда. Днес не по-малко от преди се нуждаем от това! Призоваваме гражданите на Троян да бъдат добросъвестни, да уважават стореното от такива като нас, да връщат книгите в къщичката и да я дообогатяват!“
След това научих новината, че много троянски учители и ученици са наградени от РУО – Ловеч за успехи през учебната година. Наистина не може да се опише как ми затуптя сърцето. В един момент си казах – „По-спокойно…не се вълнувай толкова“.

Прибрах се в офиса, но работата ме завъртя и оставих да пиша тази статия по-късно. В късния след обед прочетох поста на преподавателката в Художественото училище,Нина Иванова, че ученици от 9 и 12 клас на НУПИ „Проф. Венко Колев”гр. Троян са изирисували оградата на Детска градина „8-ми март” . Нямах думи вече. Само гледах снимките и мълчах. И знаех, че това ще е една безсънна нощ заради силните емоции. Точно тогава се сетих,че преди години пак ученици от СХУПИ бяха изрисували трафопостовете из града
По-късно се появи и поста на кмета на Община Троян Донка Михайлова , която написа в Социална мрежа
„Едва ли има по-добър начин да се посрещне 24 май от този, който избраха директорът, учителите и учениците на едно троянско училище. НУПИ „Венко Колев“ изрази таланта, знанията и настроенията си на скучната стена на детска градина „Осми март“. Техният талант ще ражда усмивки. Сега и за в бъдеще. Благодарим ви!“
Затова реших да не отлагам да Ви разкажа за днешния си ден. За преживяванията и щастието, което бе изпълнило душата и сърцето заради нашите деца. Нашето бъдеще.
Бъдещето е в техни ръце. Надеждата на нас по-възрастните е , че именно те ще въдворят ред в България.

Дали ще се повтори този ден?