На многая  лета за балканджийката Мария Михалева от с.Белиш

Поредният столетник от Община Троян празнува заедно със семейството си

И дойде време да Ви разкажа за  една балканджийка, която днес, Никулден, навършва 100 години. Тя живее в троянското село Белиш, в махала“Нова махала“.

На многая  лета за
С дъщеря си Николина

Със столетничката  баба Мария Михалева се познаваме от 2010 година. Тъкмо бях дошла да живея в селото, отстоящо  на 4 км от  Троян  и бях социален асистент (по програма) на съседката й(бог да я прости) баба Стойка. Тогава имах възможност да опозная характера жилавата рожденичка. Те бяха много добри дружки.

Винаги усмихната, лъчезарна, тя ме посрещаше на портата и изпращаше към дома ми. И днес, когато ме видя, ме прегърна от радост. Вълнението й бе много голямо. Аз минах за малко само да я поздравя за столетието й, но се оказа, че това малко бе един астрономически  час. Разказваше ми как се сгодила на 19 година. За дядо й, който е загинал в Балканската война, но името му(Тотю) не е написано на паметника на загиналите троянци във войните. Мария има вродена чувство за хумор. Упорита е, но това й помага и досега да преодолява трудностите.

2019-та  е  знаменателна година. Дъщеря й Николина и зет й Марин също са юбиляри. И двамата навършват 80 години – Марин през септември, а след две седмици дъщеря й ще духне тортата по случай юбилея си.

Колкото пъти и да ида в техния дом винаги се разтоварвам и научавам по някоя тайна от живота.  И днес седнахме да си похортуваме (по белишки). Седнала на леглото и скръстила ръце пред себе си започна да разказва за живота си.

„През всички трудности съм минала. Няма нещо да не съм видял. И ей ме сега тук.“, започна щастлива бабчето.

На 6.12. лето Господне 1919 година в троянското село Белиш в семейството на Тота и Димитър се ражда едно красиво момиченце. Кръщават я  Мария. Отгледана с много любов и на къра. Родителите й са я водили навсякъде със себе си.  Баща й я слагал в чувала и така я носил. Така тя се приучава на труд и да бъде страхотна домакиня. Учила до четвърти клас и започва да работи в кравефермата на ТКЗС-то в близост до дома й. Тя не си спомня да е отсъствала от работа поради болест.  Много пъти се е контузвала, падала е от покрива на плевнята, удряна е от крава. Но стогодишната Мария Михалева Пенчева е удържала и това  лято е продължила да  окопавала нивата.

Скучно й е в къщи през зимните месеци. Не е свикнала да стои на едно място,  сърбят е ръцете за работа,  оплаква се  младоликата Мария, която има една дъщеря – Николина, две внучета( Милка и Павел), и един правнук, който е в Германия.  Всички останали от рода са в Троян. Вдовица от 25 години. С нейния дядо Димитър Тотев Милев, разказва още  юбилярката,  са били много задружно семейство. През 1953 година сами си строят дома, в който  има ред,  дисциплина и носи духа на старите българи. Тук са отгледали  бъдещата рожденичка Николина  Ичева и  внуците, които я гледат като писано яйце.  Угаждат на баба си, и има защо. Тя им е редила приказки, помагала е в отглеждането им.

Така си тръгнах удовлеторена от нейния дом, че я  видях толкова щастлива. Нея  -балканджийката с божественото име  Мария. Очите й сияеха от радост. Искам  все  така да я виждам. Прегърнах я и сякаш моята майка говореше. Мама щеше да навърши и тя 100 години.

На многая  лета за Мария Михалева от с.Белиш и любимите й хора.

Свързани статии

Back to top button
Close