Астрономически календар за 2020 година

Кои ще са най-интересните събития, които може да наблюдавате в небето над България през следващите 12 месеца

С настъпването на новата година е време да ви представим нашия традиционен астрономически календар. В него ще научите кои ще са най-интересните събития, които може да наблюдавате в небето над България през следващите 12 месеца. Едни от най-интересните събития ще са частичното слънчев затъмнение на 21 юни, което ще може да се вижда в ранните часове от територията на нашата страна. За жалост през 2020 ще могат да се видят само две частични лунни затъмнения, но за сметка на това ще има други събития, които ще се случват над главите ни.

Ето как изглежда астрономическият календар за 2020 г.:

При добро време на 4-и януари може да се наблюдава пикът на метеорния поток Квадрантиди, като при максимален късмет на час ще могат да се видят 110 метеори. На 10-и януари в 21 часа ще е максимумът на първото частично лунно затъмнение, видимо от България.

Следващото по-значимо събитие е през април, когато на 22-и се пада максимумът на метеорния поток Лириди. Броят метеори, видими за час, е едва 18.

На 5-и май се пада максимум на метеорния поток Ета Аквариди, като при късмет ще могат да се видят 50 метеора за час. Кометата C/2017 T2 (PANSTARRS), която ще е видима от февруари, ще бъде най-ярка именно през май, когато ще е най-близко до Земята и Слънцето. За наблюдението ѝ е препоръчителен телескоп.

На 5-и юни е второто частично лунно затъмнение, видимо от територията на нашата страна. Неговият пик максимум ще бъде от 21 часа. На 21-и около 8 часа сутринта ще може да се наблюдава и пръстенообразно слънчево затъмнение.

Най-любопитното събитие през юли ще е на 29-и, когато е максимумът на метеорния поток Южни Делта Аквариди с интензитет от 25 метеори/час.

На 13-и август е пикът на може би най-наблюдаваният метеорен поток у нас – Персеидите. Интензитетът ще е 110 метеори/час, а Луната няма да пречи на наблюденията, защото ще е в последната си четвърт.

На 22-и октомври е пикът на метеорния поток Ориониди с интензитет от 20 метеори/час.

На 18-и ноември е максимумът на метеорния поток Леониди с интензитет от 15 метеори/час.

Декември ще е сравнително интересен месец, като по време на новолунието на 14-и ще бъде максимумът на метеорния поток Геминиди с интензитет от 140 метеори/час. Ако времето бъде ясно това ще бъде най-добре видимият „звезден дъжд“ за 2020 година. Макар невидимо за България, внимание заслужава пълното слънчево затъмнение, което отново ще бъде на 14-и декември. То ще може да се наблюдава от територията на Тихия океан, Южна Америка, Антарктида. Специалистите могат да обърнат внимание и на кометата 141P/Machholz, която е най-подходяща за наблюдение през декември. На 22-и ще бъде максимумът на метеорния поток Урсиди с интензитет от 10 метеори/час.

2020 година е благоприятна за наблюдение на Марс. Планетата ще премине през велико противостояние, когато едновременно е най-близо до Слънцето и Земята. Марс е видим през цялата година. Първите шест месеца от годината ще изгрява след полунощ, а от юли до декември ще е видим цяла нощ. Най-благоприятни за наблюдение са месеците септември, октомври и ноември.

Първите пет месеца от годината Венера ще е видима на вечерното небе. През този период блясъка и видимия диаметър на планетата нарастват. От средата на юни Венера се появява на утринното небе и остава там до края на годината, като блясъка и видимия ѝ диаметър ще намаляват.

Юпитер е видим от средата на януари сутрин, а през февруари, март и април най-голямата планета в Слънчевата система ще се вижда след полунощ. От юни до септември газовият гигант може да се наблюдава през цялата нощ, като залязва все по-рано. До края на годината Юпитер се вижда на вечерното небе. Най-благоприятен за наблюдения е юли. Сравнително рядко случващо се явление е сближаването между планетите Юпитер и Сатурн. От март до края на годината двете планети ще се виждат близо една до друга, като съединението им по ректасцензия ще настъпи на 21 декември. Явлението ще е видимо на югозапад след настъпване на вечерния полумрак.

Сатурн е видим почти през цялата година с изключение на януари. Юни, юли и август са най-благоприятни за наблюдение на планетата, тогава блясъка и видимия ѝ диаметър са максимални. За да се наблюдават пръстените е необходимо най-малко увеличение 25 пъти и диаметър на обектива 50мм. В телескоп с диаметър над 100мм и увеличение по-голямо от 60 пъти се виждат спътниците и структурата от пръстени.

 

Related Articles

Back to top button