„По пътя към тройната корона – 12 000 км пеша с Петър Ванев“

Преди няколко години Петър Ванев хвърля вратовръзката, за да извърви хиляди километри сред невероятната, но и капризна природа на Северна Америка

Руслана Попсавовамарт 4, 2020

1 785

На 11 март 2020g от 17.30 ч. в ИКЦ (етаж 1) ще се проведе събитието „По пътя към тройната корона – 12 000 км пеша с Петър Ванев“ .

Гостите ще видят Презентация на тема Тихоокеанския хребетен път (ТХП) и книгата ‘Пътека през огън и лед’; късометражен филм за ТХП; презентация за Пътеката на Апалачите и книгата ‘Пътеката на хората’, късометражнен филм ‘Пътеката на хората’ и презентация за Континенталния преход и края на Тройната Корона.

Кой е Петър Ванев!

Преди няколко години Петър Ванев хвърля вратовръзката, за да извърви хиляди километри сред невероятната, но и капризна природа на Северна Америка. С три прехода, последният приключил през 2019 г., русенецът стана единственият българин увенчал пътешествията си с „Тройната корона“. Това означава, че е изминал трите най-дълги пешеходни маршрута отвъд Океана.

След книгата му „Пътека през огън и лед“, която разказва за неговите 6 милиона стъпки по Тихоокеанския хребетен път от Мексико до Канада, сега новата книга на Петър – „Пътеката на хората“ си проправи път, за да разберем повече за втория му преход, при който измина 3500 километра по Пътеката на Апалачите, която преминава през 14 щата – от Джорджия до Мейн. Предстои да излезе и трета книга от поредицата.

За хората по пътя

Пътеката е известна още и като „Зеления тунел“, защото, простирайки се по гръбнака на планинската верига Апалачи, изглежда като зелен тунел от гора. Въпреки това в книгата си Петър акцентира върху хората, „защото тази пътека съществува не само защото природата я е създала, а защото хората, които живеят около нея и я прекосяват, са причината да съществува“:

„А хората, които са там, не са някакви избрани хора, а са хора като тези по улицата, които срещаме всеки ден. Тротоарът също е пътека, но е малко трудно да видиш дали човекът насреща споделя твоята страст. Но когато си в природата, тези тъмни очила, които носиш в града, ги махаш и човекът насреща е твоят непознат приятел“, разказва ни Петър.

По пътя си например той среща момиче от Щатите, което е участвало в хор за балкански народни песни и му изпява българска народна песен.

„Такива срещи са точно тази причина, поради която съществуват тези пътеки – срещаш хора от цял свят с истории, за които дори не можеш да подозираш“, категоричен е пътешественикът.

Една от описаните в книгата му срещи е с най-възрастния човек, който носи „Тройната корона“ – 87-годишния Владимир Кобилиус, с прякор Папи:

„Срещнах го в щата Мейн в последните около 400 км от маршрута. Когато видиш човек на 87 години да прави такова физическо натоварване, си задаваш въпроса какви са твоите извинения да се оплакваш или да не си там. Той е просто пример, че възрастта е само цифра, а другото е въпрос на лично желание и мотивация да правиш това, което искаш и обичаш да правиш.“

Една от мъдростите, които Петър получава от Папи, който е ветеран от армията, е да не спираме да се движим, защото „неподвижната мишена е лесно да се уцели“.

„Няма значение колко си млад или възрастен, за да направиш преход, или да отидеш в планината и да направиш връзка с природата“, смята Петър и потвърждава твърдението си с факта, че най-младият човек, който е прекосил и трите маршрута и има „Тройната корона“, е на 9 години.

По пътя си Петър среща и много семейства, включително семейство с пет деца.

Кога да „хванем пътя“?

Според Петър Ванев няма нужда да чакаме момента, който ни стиска гърлото, за да предприемем подобно преживяване, в което да намерим себе си.

„При мен това беше проблемът, че като дете макар и израснал в провинциална среда в селото на баща ми, не съм имал достъп до този тип преживявания – преход в планината, нощувка на палатка, хижа и т.н. Това е налично и достъпно в България, но за мен беше тотално непознато. Нямало е кой да ми покаже и обясни, че това е нещо прекрасно и уникално.“

Коя е пътеката, която най-много би искал да извърви?

„Пътеката, с която да запазя тази пълноценност, да продължавам да вярвам, че правя това, което обичам да правя, че дава стойност на хората, които ме заобикалят и проявяват интерес към него. Пътеката на един пълноценен човек, който е щастлив със себе си и това, което прави.“

Source