144 години от Априлското въстание

Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.
Навършват се 144 години от Априлското въстание. То избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет

Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт, недостатъчното снабдяване с оръжия и неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват бързия му и кървав край.

При разчистване на най-старото крило на троянската светата обител“Успение Богородично“, където на 7 юни 2018г. беше изложена новата сбирка от икони към музейния комплекс, в стар сандък братята от манастира са открили два черепа и надпис. На единия от черепите е изписано „йеромонах х. Сава“, а другият череп е без надпис, разказа епископ Сионий. В овехтелия сандък е намерен надпис „Два черепа на монаси-революционери, посечени в двора на манастира. 1876 г.“.

Епископ Сионий е категоричен, че това са два черепа на монаси-революционери, които са посечени в манастира, както твърди надписът, при разгрома на Априлското въстание. Според него неслучайно и един от черепите е надписан. Това е била стародавна манастирска традиция след години тленните останки на починалите монаси да се надписват.

Епископ Сионий каза, че заедно с братята от манастира, историци и краеведи, ще се опитат да открият на кой монах е и другия череп.

Известно е, че Троянската света обител е тясно свързана с революционно-освободителните борби в България, както и че монасите от Троянския манастир са участвали в тези борби. Известен е фактът, допълни епископът, че манастирът многократно е приютявал Апостола на свободата Васил Левски, който е създал единственият в страната революционно-монашески комитет в манастира, в който са участвали много монаси, между които Максим, Партений, Кирил и др.

В този революционен комитет монасите и младежите са наброявали 80 души, разказа игуменът. Начело на комитета е бил поставен като председател архимандрит Макарий, подведен под клетва от самия Левски.

Related Articles

Back to top button