Народно читалище „Отец Паисий 1927 г.“ – огнище на просвета и духовност в село Гумощник

Една от най-значимите забележителности и гордост на троянското село Гумощник е Народно читалище „Отец Паисий 1927 г.“, намиращо се в община Троян, област Ловеч. През тази година културната институция отбелязва 94 години от своето създаване.

„Да пръска светлина и буди народната съвест като Паисиевата история“ – тези вдъхновяващи думи посрещат всеки посетител на входа. Веднага след това ни посреща усмихнатата секретар-библиотекар Ангелина Георгиева. С благ тон тя разказва как през далечната 1927 година будни балканджии решават да положат основите на читалище, което да разпалва искрите на просвещението в региона.

На 10 декември 1927 г., след публично обсъждане, местните жители основават народното читалище и го кръщават на името на Отец Паисий, с мисията то да бъде духовен фар за поколения напред.

История и развитие

Идеята за създаването на културното средище идва от местните учители. На 30 ноември 1927 г. селото се събира на публично събрание, където главният учител Георги Илиев Георгиев изнася пламенна реч на тема „Нуждата от читалище в селото“. Десет дни по-късно се провежда второ събрание, на което официално е учредено читалище „Отец Паисий“.

Първото настоятелство е избрано в състав:

  • Георги Илиев Георгиев – председател;
  • Пею Стоянов Джабраилов – подпредседател;
  • Лукан Михов Луканов – секретар-библиотекар;
  • Петър Попилиев – касиер.

Настоятелството изработва устав и взема решение от 24 февруари 1928 г. читалището да стане член на Околийския читалищен съюз в Плевен.

Пътят към самостоятелна сграда

От основаването си до 1950 г. читалището се помещава в сградата на местното училище. Тъй като библиотечната дейност се разраства значително – от скромните десет тома на Достоевски в началото до 1300 тома през 1950 г. – се налага наемането на частна къща за неговите нужди. До този момент библиотеката е обслужвана на доброволни начала.

Впоследствие се отделят средства за длъжността „читалищен деятел“, който поема грижата за книгите и организирането на културни събития. Макар и създадено сравнително късно спрямо другите в страната, читалището бързо се превръща в център на ежедневието в Гумощник със своите сказки, вечеринки и забави. Тук се съхраняват живи традициите на коледуването, сурвакането и лазаруването.

Модерната епоха и културно наследство

Новата сграда на читалището е завършена през 1969 г., като официалното откриване е на 24 май. Към него се сформират:

  • Театрален състав;
  • Битов селски хор, представящ се достойно на регионални и окръжни прегледи;
  • Духов оркестър;
  • Детска музикална школа.

По инициатива на читалището са реставрирани местната църква и килийното училище, които днес са неоспоримо доказателство за вечния стремеж на българина към знание.

Днес НЧ „Отец Паисий 1927 г.“ разполага с модерна и просторна база, включваща библиотека с читалня, книгохранилище, младежки салон, голям салон с балкон и художествена галерия.

Традиции и изкуство

Традиционният сбор на селото е на 24 май. От няколко години в края на май се организира и общоселищен празник под наслов „Гумощник – любимо мое село“. Наред с веселбата, гостите могат да опитат прочутото сватбарско жито и традиционното за местните хора ястие „Бял мъж“.

В галерията на читалището са изложени творби на самобитния местен художник Цанко Маринов, който твори в стила на старите иконописци. Една от най-впечатляващите творби е портретът на Отец Паисий, чийто поглед сякаш следва посетителя навсякъде в залата. Повече от неговото творчество може да бъде разгледано и в официалната фейсбук страница на читалището в албума „Галерията на Цанко Маринов“.

Читалище „Отец Паисий 1927 г.” Гумощник на 94

Читалище „Отец Паисий 1927 г.” Гумощник на 94
Строеж читалищна сграда 1965 – 1969 г.

Библиотеката при НЧ „Отец Паисий 1927 г.“Читалище „Отец Паисий 1927 г.” Гумощник на 94

Читалище „Отец Паисий 1927 г.” Гумощник на 94

Читалище „Отец Паисий 1927 г.” Гумощник на 94

Руслана Попсавова

Главен редактор на „Троян експрес“ и фотограф на медията. Отговаря за новинарската политика, качеството на публикуваното съдържание и визуалното представяне на репортажите. Работи на терен и в редакцията, с фокус върху точността, ясния език и проверимите факти.
Back to top button