Внимание! Шерентинг!

Шерентинг! Интернет създаде едно ново социално явление – шерентинг.

Знаете ли какво е това?
Ами измишльотината се е появила от две английски думи – „share“ (споделям) и „parenting“ (родителство). Казано с думи прости – това е желанието на родителите непрекъснато да качват във виртуалното пространство снимки и клипчета с децата си.

На пръв поглед онлайн общуването и постовете с детски снимки са нещо невинно и много чаровно, но да не забравяме, че каченото в интернет незабавно спира да бъде лично и остава там за вечни времена.
Немалко деца са истински звезди именно благодарение на непрекъснатите, често отлично планирани постове на родителите. От най-ранно детство и бебство родителите качват снимки и клипове на децата, а когато родителите са звезди се озвездяват и малчуганите.

Шерентингът обаче нерядко е израз на виртуалната безотговорност на родителите.

Отдавна е известно, че родителите с настойчиви публикации, особено в инстаграм, създават своите звезди. Детето непрекъснато е пред камерата, контентът се движи, в един момент се получава и печалбата. По темата можем да говорим дълго, но все повече по света се надига глас за отрицателните последици от превръщането на хлапето в герой от мрежата.

Най-малкото е – не трябва ли да оставите малката домашна звездичка на мира. Още преди десетилетия известният детски писател Корней Чуковски беше описал как детето, знаейки че мама записва бисерите на рожбата си, след всяка изречена глупост назидателно пита: „Записа ли това?“

Нещо подобно става и днес. Детето се приема като изключително, невероятно, убедено е, че всяко кихване и дребна простотийка е новина за световните информационни агенции. Драмата настъпва, когато в един клас се съберат няколко такива „звезди“.

С влиянието на родителските постове върху детската психика се занимават психолози от цял свят. Така естонската психоложка професор Андра Сиибак изследва различните аспекти на явлението. Тя отбелязва, че децата наистина обичат в социалните мрежи да се появяват техни „привлекателни и красиви“ снимки. Но кои снимки са „привлекателни и красиви“ – по този въпрос мненията на деца и родители нерядко се разминават.

Често публикациите на родителите силно влияят на самооценката на децата, понякога довеждат и до обиди и подигравки.

Всички знаем – от личен опит, от романчета и от безброй филми – колко сръчно децата и особено пуберите могат да намерят повод на подиграят и унизят някого, особено свое другарче. Майката, таткото, любящата баба изобщо не подозират, че чаровната снимка от семейния купон или прекрасната екскурзия може да стане повод за издевателства. Неуместна поза, крива усмивка, прическа, глупава тениска… Всичко може да се види смешно.

Когато качвате с усмивка детска снимка, не забравяйте, че освен лайкове на вашите набори и приятели тя може да предизвика насмешка от връстниците на самото дете. Преди да натисните „публикувай“, поговорете с детето. Може би това, което за вас е чаровно, за съученици и приятели не е.

Шерентинг – Ами личните данни?
Родителите настървено се борят с всичко, което накърнява „правото им на собственост“ над детето. Учителите сме абсолютно изтощени от необходимостта за всичко да искаме изрично писмено съгласие от родителите.

Подготвяте детски рисунки за национален конкурс – подпис на мама; цяла нощ мислите задачи за предстоящата олимпиада, а следващата безсънна нощ е посветена на проверка на писмените работи – но преди всичко не забравяте папката с декларациите за информирано съгласие.

От мига на раждането на детето родителят писмено удостоверява съгласието си за минимално докосване до личните данни на отрочето си, а, оказва се, сам нарушава правото му на личен живот.

Рядко родителят се замисля за правата на собственото си дете – защото ключът е именно в тази думичка, собственото. А правата на децата върху личния им живот трябва да се уважават, включително от най-близките им.

Как мислите, дали ще Ви е приятно, ако собствената Ви майка цопне в инстаграм Вашата снимка от последния семеен купон? Нали ако не се харесвате веднага ще ѝ звъннете да я свали?
Ако вашият син или дъщеря има забележки към публикациите ви, замислете се. И колкото и малки да ви изглеждат децата ви (и да побелеят те ще са си вашите деца, впрочем), обсъдете кои снимки за тях са приемливи и кои – не.

Детето е дете само 10-12 години. Не забравяйте, че малкият палавник на гърнето след не много време може да ръководи фирма и чаровната детска снимка да му създаде неудобства.

И, вече съвсем нравоучително. Нали се сещате, че снимките и личните данни на детето са в открития космос, че всеки може да ги види и грабне? Че тези снимки говорят и за Вас самите, за парите и имотите Ви? Че поредният цикъл снимки за разходката в парка носят безценна информация за цялото семейство и могат да поставят под заплаха дори живота на всеки един от вас? Но това е друга тема.

PS. Предлагаме ви една нова рубрика – „Да поговорим“. Първият материал е на Ангелина Иванова, старши учител в СУ „Васил Левски“, д-р на педагогическите науки.

Свързани статии

Back to top button