Готови ли сме?

Трагедията в Турция и Сирия поставя един много важен въпрос – какво се прави в момента за защита при бедствия и аварии в България.
И въпреки че обикновено при всеки проблем възкликваме „Къде е държавата и какво прави тя?“ не бива да забравяме, че тук основната отговорност е на местните власти.
Тоест всяка община трябва сама да огледа терена, да прецени къде какво трябва да се направи.
За съжаление, трудно е да изровим необходимата ни информация за това къде какво се прави, защото липсват официални публикации. Най-точни са данните на Министерството на финансите, където можем да открием едни много красноречиви цифри – разходите на общините точно по това перо.
Междувременно в приемания ежегодно Закон за държавния бюджет ежегодно се залагат и сумите за „предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия“. Обикновено в самия бюджет се залага и някаква корекция за предишната година за омекотяване на някакви извънредни обстоятелства.
Според публикуваните в „Държавен вестник“ президентски укази, от 2018 година насам (включително след корекцията през предходната година), от 2018 година насам има заложен един твърд разход от 80 млн. лева. С едно уточнение – през 2021 година имаме заложени 95 700 000 лева, които през следващата 2022 година са орязани пак до 80 милиона. Покойното вече 47-мо Обикновено народно събрание, в условията на галопираща инфлация, е решило да резне тези пари (да маркираме в движение – при щедро подпомагане на мобилните оператори например).

В едно много интересно проучване на Института за пазарна икономика, (публикувано в сайта „265 истории за икономика“) откриваме данни за разходите на общините именно за защита на населението срещу бедствия и аварии 2019–2021 г.).
На общата карта на страната забелязваме една тревожна „бледност“ на разходите в цялата област Ловеч, като „потъмняването“ на картограмата, естествено, показва нарастването на разходите.

Ако ги сравним например със съседната доста бедна община Сухиндол, ще видим много любопитен факт – малката община Сухиндол има почти 2 пъти по-големи разходи от цялата област Ловеч (по-точно 2,1 пъти).

Картограмата на Института за пазарна икономика показва обаче и още нещо – какви са разходите за защита на населението в област Ловеч по общини (за периода 2019–2021).
Най-големи са разходите на община Ябланица – почти половин милион. Следват общини Тетевен и Априлци.
Прави впечатление и че една малка община като Угърчин също е вложила големи суми.
Община Ловеч, най-голямата по площ община, не е похарчила нито лев.

Това, разбира се, са само цифри. По-детайлното „ровене“ в общинските бюджети ще ни разкрие подробностите по събитията. Можем да маркираме обаче, че очевидно в Ловеч  нещо се е случило (е, знаем какво) и тези нулеви разходи са довели до едно постановление (надълго казано: № 188 от 21 юли 2022 г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия), в което „на областния управител на област Ловеч за спешни и неотложни възстановителни работи, свързани с осигуряване на проводимостта на р. Вит в района на с. Торос и с. Дерманци, община Луковит“ са отпуснати 100 800 лв.
Защо се порових в тези цифри?

Ами защото всеки един от нас се интересува от тези цифри – от разходите, които ни помагат да се погрижим за себе си. 

• Защото коритото на мъничката Доброданска река (така я нарича още Феликс Каниц, впрочем) минава през моя собствен двор и през 30-те години на миналия век буквално го е отнесла. 
• Защото откраднатите дърва в Карловско са главна причина за наводнените села. 
• Защото преди години, след трагедията в Бисер, почна едно проучване на язовирите из страната, което проучване кротичко затихна. 
• Защото язовирът над Добродан се е превърнал в уютно блато. 
• Защото…

Ангелина Иванова

Данните са от официалните сайтове на Народното събрание, Министерството на финансите и на Института за пазарна икономика.