8 години без Вили, 1 – без Габриела

Днес, 11.08.2023 г, две майки продължават да  проливат сълзи, заради смъртта на своите дъщери, които останаха завинаги на 16 и на 28 – Вили (Велислава Цанкова) и Габи (Габриела Маринова).

Едната е  Вили, която бе премазана буквално от лек автомобил по време на гонка, а другата – Габриела, която почина след много кратко боледуване.

И двете бяха прекрасни момичета, носещи в себе си положителния заряд.

Велислава бе отличничка и изявена в много дейности. Пишеше прекрасни есета, снимаше страхотно, но беше прекрасна дъщеря и приятелка. Нейните съученици  от СУ“Васил Левски“ –Троян й оставиха завинаги място в училището…Тя беше спечелила спечелила обучение в НАСА. Сега тя има звезда, носеща нейното име.

По време на зверската катастрофа в Лесидрен загина и Марино Цветанов – ученик в София.  На мястото на случилото се има надгробен камък…

П

Габриела Маринова –

Младата ръководителка на танцовия състав „Параскева Лаковска“  – Габриела и председателка на читалище „Просвета“ Дебнево, община почина през 2022 г само на 28 години. След много кратко боледуване.

Тъжната новина беше съобщена по време на първия фестивален ден на Jam on thr River, на 12.08.22 г. Участниците в състава танцуваха за Габи, показаха на какво ги е научила. Сълзите им не спираха, но те танцуваха. За нея, за Габриела, която не успя да се нарадва на живота. Тя остана в сърцата в дебневенци и троянци, като лъчезарна и борбена.

Габриела –  момичето, което създаде танцовите формации в Дебнево. Организираше събития и сплотяваше дебневенци. Но болестта прекърши нейният живот и сме сигурни, че тя танцува , горе, и се радва на успехите на нейните възпитаници от ДФТ, носеща нейното име.

В нейна памет бе поставена плоча с нейния лик на сградата на читалището в селото. За да се изработи тази плоча ‘виновниците“ бяха много. Младежите, читалищното настоятелство, учители от Основно училище „Иван Вазов“, троянци, фирма „Симида“, Галя Златинова (Стойчева), жители на Дебнево и много други.

Това събитие ще остане за дълго в сърцата на множеството хора, които бяха дошли да почетат паметта й с едноминутно мълчание,

Миналата година, когато се случи това с Габриела – не обърнах внимание, че е 11 август. Да, отново злокобен 11 август.

Отново една майка се почерни, а друга – продължава да чака да се прибере детето й от Лесидрен…Другата –  дари сърцето й на жена, която се нуждаеше от това.

Поклон пред паметта им!