Молебен за здраве на жителите на Белиш в обновената църква
В троянското село Белиш, на 13 септември, ставрофорен свещеноиконом Марин Божков отслужи молебен за здраве и успех на жителите на селото. В обновената църква „Свети Дух“ дойдоха богомолци, за да присъстват на Празничната литургия за Кръстовден.
Отец Марин разказа, че Кръстовден е един от четирите дни в годината, в който се извършва поклонение на Кръста Господен. Според църковното предание майката на император Константин Велики, света Елена, се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба на Спасителя. Намерени били пещерата на Гроба Господен, както и трите кръста. Чрез докосване с един от тях възкръснал наскоро починал човек, с което се разбрало кой от тях е Христовият кръст. Частица от него Елена изпратила на сина си в Константинопол.
След време над пещерата на Гроба Господен бил построен храм, който съществува и до днес. Той е осветен на 14-и септември 335 година. За да може събралата се хилядна тълпа да види Светия кръст, епископът го повдигнал над главите на поклонниците. От там произлиза и името на празника. – Въздвижение на Светия кръст.
Историята на храма в Белиш
В този ден белишчани бяха зарадвани от уютната обстановка в храма, който е единствен на територията на община Троян, построен след 1944.
Храм в селото има още през 1555 Г. Намирал се в западния край на местността Черковището. Турците го изгорили. Останал само олтарният камък. През 1937 г. белишчани строят нова църква в източния край на същата местност. Била паянтова постройка и на снимки от 1940 г. се вижда срутена. Пази се в семейния архив на покойния даскал Андрея Андреев.
Построена е наново. Най-красивото място. Там, където се вижда целият Балкан като на длан, построяват съвременната църква. През 1947 г. освещават камбаната. Надписът върху нея гласи, че е от „Наследниците на Минко Ст. Памукчиев от Велчовската махала; Рада Йовчева Иванова; Бочо Христов Ковашки – 1947 г.”. В края на 20. век крадци задигат камбаната. Намира се и я връщат в храма. През януари 2010 г. отново я открадват. Намират я начупена за вторични суровини.
За белишката църква Петър Граматик – български духовник, живял в средата на 16 век в Ловеч, където през 1558 г., написва ръкописа „Устав на божествената служба“ и дарява на църквата в селото – „да служи, докато трае“.
В друга приписка четем:
„Тази книга, да се знае, братя българе, какво е носена от Никола Даскал от село Българе. И откупи я Николчо, Неделков син, и подружка му Стойка… и приложи я в църквата Белишка.“
Трудностите
През годините доста трудности са преминали белишките богомолци. Открадват голямата камбана на 5 януари 2010 г. Поп Марин Божков и Тодор Радевски намират дарители и средства и с материала от старата камбана отливат две камбани във фирмата на Величанов в гр. Пловдив. Троянската фирма на Евтим Юручков издига над покрива на храма малка камбанария и монтира двете нови камбани. След години е извършен основен ремонт, благодарение на проект. Църквата вече е с плочи от граниторекс. И постепенно в годините се обновява по-малко.
През последната година жителката Христина Димитрова (махала Ангелска), която по душа и сърце е художник, изографиса името на църквата „Свети Дух“ със собствени средства и труд.
В самото помещение бяха подновени столовете, местата за свещи, а отпред бяха отремонтирани всички дупки, които зееха от години. За удобство на шофьорите пред църквата е асфалтирано със средства на община Троян. Гробищният парк, който е в близост с църквата, се поддържа постоянно почистен от кметския наместник.
Така Храмът в Белиш се превърна от грозно патенце в красив лебед, благодарение на жителите на селото, водени от благата Христина. Той в момента е място в което може всеки да се помоли спокойно за здраве и в много приятна обстановка.
Празничната литургия на 13.09 не бе първата. По време на съботите, когато почитаме паметта на нашите близки (Задушниците), храмът е отворен и всеки може да си запали свещичка. Миряните отбелязват и други църковни празници.
В нея са извършват опела за починали жители.
Тук е мястото да благодарим на всички, които са замесени в това прекрасно дело, а това са хората, които милеят за Белиш.
В заключение, можем да кажем, че жителите на село Белиш са посветени на своята църква. Те положиха много усилия, за да я превърнат в уютно и красиво място за поклонение. Това е пример за това как обединените усилия могат да постигнат велики неща.