От Троян до Виена и обратно
Кой измина този път и скъси разстоянието между двата града Троян до Виена ? Ще се срещнем ли с този герой?
Да, срещата е вече факт и тези, които посетиха Серяковата къща – нашата славна галерия – на 11.07., се запознаха с него. Името му е изкуство, а негови вдъхновители са творческото семейство Ганковски: бащата Енчо, майката Величка и дъщерята Василена. Експозицията е едно прилежно съчетание между керамични пана, декоративни картини и художествена фотография.
Енчо от десетилетия е известен и титулуван троянски керамик. С умиление си спомня първите подбуди към рисуването и графиката. Дали е случайност или орис, детският му поглед за пластичността и ваенето на глината представа добива в дюкяна на стария грънчар и лечител Минчо Христов – Лупата. Оттогава датира и познанството му с нашумялата керамичка Йова Раева. През 60-те години на миналия век, след гимназията в Троян, другото престижно училище е така нареченият Керамичен техникум. В областта на пластиката тук уроци получава и от скулптора Дочо Терзиев. След средното училище работи в кооперация Троянска керамика, но осъзнава, че истинското можене се нуждае от знания. След 3 поредни опити вече е приет в Художествената академия ,,Николай Павлович“ – София. Годината е 1967. Академията завършва през 1972 г. със специалност керамика и се завръща в родния Троян. Истинската творческа съдба на Енчо можем да датираме с първата му самостоятелна изложба през 1970 г. в зала Форум на троянското читалище. Работата му в Музея и годините като преподавател в НУПИ са наситени с творчество като процес и организация. Глината вече е одухотворена от резеца и иглата, от мисълта и филигранните движения на ръката на Енчо. Ваене и резбоване върху глина, цвят и форма се допълват и още по-дълбоко осмислят сюжета на паното. А колажите му със стъкло и метал – стоим срещу една нарисувана картина! Къде перспективата е по-достъпна – в рисунката или в пластиката? Едва ли някой може да отговори, това е чувство, изразно средство и то се пресъздава.Съкровеното напира да се излее във форма и багра, колцина го умеят, Енчо е един от тях. Ето как дарованието предизвиква съзнанието. Дотук творчеството му е една неприключила серия от изложби, пленери и участия в България и по света. Жизнен и творчески път не се преплитат, в хармония са, вървят ръка за ръка.
Василена, да, тя е втората по известност в семейното трио, но нека си припомним как постепенно я обзема магията да твори. Семейството Ганковски има близки приятели във Варна и понякога им гостуват. Василена е дете, но игрите на останалите деца не й допадат особено. С тебешир в ръка започва да рисува по асфалта. Какво точно, едва ли ще си спомни, но от съседните балкони са забелязли нейните занимания и вероятно са си казвали: ,,В това дете има нещо“ . С възрастта нещото започва да доминира и Василена следва пътя на таткото – първо в СХУПИ, а по-късно – Академията в София. Нейни работи от годините на следането са забелязани и оценени на по-високо ниво от ценители и меценати, които я поощряват да продължи. Въпросът е как и накъде? В началото на новия век България е в патова ситуация. Не сме наясно още дали сме на изток или вече сме на запад! Още по-малко ясно е как ще свърже двата края един керамик, макар и с диплома от Академията. Василена избира пътя на хилядите млади българи, които ще потърсят поприще и изява на запад. Озовава се във Виена, годината е 2001. В тази пъстра среда в центъра на Европа да бъдеш художник емигрант без помощ не върви. Всъщност помощта идва от собственото интелектуално депо –владеенето на западни езици. Виена е Мека на изкуствата и трудно можеш да впечатлиш аудиторията с уменията си. Тук през 2006 г. добива още едно академично образование в Академията за изящни изкуства. Така за малко повече от 20 г. Василена успява да се впише в художествения живот на Виена. Именно там тя става по-известна, отколкото в Троян. Битката, в която се доказва и отстоява позиции, продължава и днес. В лоното на творчеството не се спуска по течението, а открива своя приток. В днешното изложение участва с керамични чинии за стена и с декоративна живопис. Стилизации и илюстрации. Привидно наивно и по детски опростяване на сюжета, а дълбочината на изказа се открива след втория прочит.
Скромното участие на Величка в експозицията не го прави по-малко значимо. Нейните шаржове и обработки в кадъра отдавна са познати на троянци. Тя е фотограф художник и някак по свой начин успява да сплоти всички тежнения в изобразителното и фотографско изкуство.
Творците не понасят апелите, чуждата воля и администрирането. Те са хора на въображението и свободния дух. Сложен и многопластов е животът, който носят със себе си като багра и форма, като блян и поезия, отразявайки го визуално и сетивно. Днес тримата направиха излишно пътуването ни до Виена, защото нашата Малка – Голяма галерия се превърна в кътче от Пратера. Красивите цветя в ъгъла на залата довършиха представата за успеха на изложението.
Поздрави на Виена от Троян!
Л. Пиронков
