Двама троянци са сред дарителите на Държавен архив – Ловеч през 2024 година

През 2024 г. в Държавен архив – Ловеч постъпиха четири нови дарителски постъпления от личен произход. Дарители са историкът и писателя документалист Христо Борисов, преподавателят по български език и литература, философия и психология в Националното училище по приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ гр. Троян Лина Борджиева – Симеонова, писателят Ганчо Бакалов и историкът и любител фотограф Валентин Петров от гр. Ловеч.
Христо Борисов е роден в троянското село Бели Осъм, където преминава детството му. През есента на 1959 г. се записва ученик в първия випуск на Техникума по механоелектротехника в Ловеч, а от 1966 г. е студент във Великотърновския университет със специалност „История и българска филология“. Работи като секретар в Окръжния комитет на ДКМС в Ловеч, директор на Окръжна дирекция „Културно-историческо наследство“ и Окръжен исторически музей – Ловеч, завеждащ Областен партиен архив и учител по история в СОУ „Панайот Пипков“ в Ловеч.
Занимава се с изследователска и творческа дейност като основна тема на неговите проучвания е икономическото и стопанско развитие на Троян през XIX и XX век. Автор е на документалните хроники „Троянска популярна банка“, „Троян светна“, „Влакът дойде в Троян“, „Индустриалният Троян“, „Възраждане на Троянската популярна банка“, и др. Творбите му се базират на документи, съхранявани във фондовете на Държавен архив – Ловеч и са резултат на продължителни проучвания. Отличен е с награди за читател на архива през 2017 г. и 2020 г.
Дарените през 2024 г. материали от Христо Борисов са трето постъпление към неговия личен фонд, сред които е и последната му документална хроника „Възраждане на Троянската популярна банка“. Документите от общо трите постъпления обхващат периода от 1936 г. до 2024 г. и са обособени в 67 архивни единици.
Лина Борджиева – Симеонова е родена в Ловеч, но живее и работи в Троян. Завършва Висшия педагогически институт в Шумен със специалност „Българска филология“, след което и допълнителните специалности „Философия“ в Софийския университет и „Спортен психолог“ в Национална спортна академия „Васил Левски“ – София. От 1994 г. е преподавател по български език и литература, а по-късно и по психология и философия в Националното училище по приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ – Троян.
Освен като преподавател е известна сред литературните среди и като поет, публицист, есеист и критик. Има издадени десет поетични книги: „Прекроена действителност“, „Светът ми е мълчание“, „Над земните неща“, „До началото на Времето“, Библейски откровения“, „Храм на пламъка“, „Затишия“, „Мисли за мен като Любов“, „Лирата ми замириса“ и „Човек е бог“.
През 2016 г. Лина Борджиева, съвместно с Народно читалище „Наука 1870“ – Троян и Дружеството на троянските писатели, основава Литературен кръг „Орфей“ за ученици, изявяващи своите интереси в областта на словесното изкуство и философията. Създава и публицистичната рубрика „Бележник на учителя“ във вестник „Троянски глас“, която дава глас на учители, психолози, философи и общественици, имащи отношение към обществената и личностната култура на децата и младите хора в частен или общ битов план.Дарените от Лина Борджиева документи са второ постъпление към нейния личен фонд и са предимно материали от творческата ѝ дейност. Сред тях се открояват поредицата издания на Литературен клуб „Орфей“ алманахът „Гласът на душата“, чиито редактор е.

Ганчо Бакалов е виден български поет и белетрист, чиито жизнен и творчески път приключва през 2024 г. Автор е на редица научни и изследователски трудове, документални романи, повести, пътеписи и стихосбирки. Специално внимание заслужават романите му „Мостът – венец на един живот“; „Неспокоен дух“; „Прозрението“; „Генералът“ в III части, „В гнездото на орлите“, пътеписите „Турция древна и настояща“; „Завръщане във времето“; „Непокорството на един народ“ и др.
Той е един от дългогодишните дарители на Държавен архив – Ловеч, в чиито личен фонд са събрани 96 архивни единици за периода от 1934 г. до 2024 г. Малко преди смъртта си той дари на архива документите от последното трето постъпление към личния му фонд, сред които са материали от негови юбилейни годишнини както и последните му две, излезли от печат книги „Казанлъшките кюлджии“ и „Из лабиринтите на живота“.
През 2024 г. списъкът на дарителите на Държавен архив – Ловеч се допълни и с едно ново име на историкът и любител фотограф Валентин Петров. Роден е и живее в Ловеч. През 1997 г. завършва Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност „История и география“ и за кратко работи като преподавател в Професионалната гимназия по кожарство, облекло и химични технологии „Марийка и Маринчо Караконови“ в Ловеч.
През 2024 г. Валентин Петров дарява на Държавен архив – Ловеч своя колекция от снимки, повечето от които e фотографирал самият той. Снимките проследяват различни етапи от строителството на някои по-известни обществени сгради в града като Катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методий“, хотел „Лиани, преустройството на бившия Универсален магазин в Сити център и бившия хотел „Хисаря“ в хотел „Президиум“ и др.
Дарението включва също и снимки на ученици и преподаватели от Професионалната гимназия по кожарство, облекло и химични технологии „Марийка и Маринчо Караконови“ гр. Ловеч, които са отнесени към фондовете на вече закритото училище. Особено ценни са снимките на възпитаници от първия випуск на Държавното кожарско училище и техни преподаватели, сред които е първият директор на училището Сабо Янош, учителят по кожарство и виден общественик Васил Начев (Вишневин), индустриалецът Петко Джабарски – собственик на Акционерно Дружесткво „Попов – Джабарски“ гр. Ловеч и др. По-голямата част от снимките са надписани и датирани и обхващат периода от 1928 до 1935 г.
Всички постъпили през 2024 г. в Държавен архив – Ловеч документи от личен произход са обработени и са достъпни за използване от потребители на архивна информация.