Троян почете 2 юни – Ден на Ботев и загиналите за свободата на България

Всяка година на 2 юни България отбелязва деня на Христо Ботев и героите, дали живота си за свободата и независимостта на Отечеството. Този ден е една от най-старите традиции на свободна България, като началото му е поставено през 1884 г. с отбелязване на смъртта на Ботев във Враца и Пловдив. През 1901 г. на официалното честване на Околчица присъстват все още живи Ботеви четници, а от 1948 г. на обяд в 12 часа се дава сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Денят ни връща към времето на Българската национална революция, когато думите „Отечество“ и „свобода“, „живот“и „смърт“ са били изборът, който българският народ е трябвало да направи. Зад гърба му е била традицията, съхранила го близо пет века като народ – морал, обичаи, език, култура, религия, но и покорството и примирението. Напред е била неизвестността, наречена свобода, идваща с раздвоението между живота и смъртта, но и с вярата в щастливите дни на отечеството.

Това е ден за вглеждане в себе си и осъзнаване на истините за българската историческа съдба, ден за връщане към опасната и мъчителна пътека от Козлодуй до Околчица, извървяна от Ботев и неговите другари. Това е българският път към Голгота, по който се среща и страшното мълчание на народа, и глухият звън на оковите.

В такива съдбовни исторически дни се раждат героите, които рядко успяват да остареят. Ботев загива едва на 27 години – героична смърт, събрала в едно цяло поезията, публицистиката и изгарящото революционно действие, което го превръща в истински апостол на България.

Паметта в Троян

За троянци Денят на Ботев е свързан с паметника на Ботевия четник Димитър Икономов – Димитриката, поставен в централната част на града, на мястото, където е била родната му къща. Преди 149 години България губи един от най-верните си синове – революционер, поет, непримирим и пламенен дух, вдигнал решително сабята си, за да заяви правото ни да бъдем свободни и независими, да имаме бъдеще.

Слово за 2 юни поднасе Даниела Банкова, уредник в Музея на занаятите, Троян. Тя подчерта, че Димитриката е бил участник във Втората българска легия, Ботев четник, дал идеята за превземането на парахода „Радецки“, дочакал Санстефанския мир в турските зандани на остров Родос, обществен деец и народен представител след Освобождението.

Заедно с него се споменават имената на другите Ботеви четници от Троян и Троянско:

• Васил Стоянов
• Георги Серяков
• Петко Мачев
• Христо Гадевски
• Васил Георгиев (Кроенчето)
• Христо Йосков
• Пенчо Ралински

Димитриката бе описан от Диана Банкова, уредник в Музея, като страж на местната съвест на Троян, чийто строг поглед, изваян от скулптора Иван Варчев, и мрачно, високо чело сякаш приканват да видим и преоткрием силата и гордостта на родината си, да я защитим, да защитим народния морал, вярата в Бога, езика и ценностите на българската душа, както и националното достойнство и самочувствие, за да бъдат пътеката ни към бъдещето.

Бяха поднесени венци и цветя в знак на признателност от Община Троян и Общински съвет Троян, Музей на занаятите Троян, Народно читалище „Наука 1870“ Троян, Начално училище „Христо Ботев“ Троян, Основно училище „Иван Хаджийски“ Троян, Национално училище за приложни изкуства „Професор Венко Колев“ Троян, Професионална гимназия по механоелектротехника „Академик Ангел Балевски“ Троян и политически партии.

След поднасянето на венци и цветя присъстващите сведоха глава в знак на признателност  към Ботев и загиналите за свободата на България.