Внуците на д-р Никола Цанков: Емоционална връзка с историята
Беше истинско щастие и голям късмет да се срещнат потомците на двама от дългогодишните главни лекари от 20-ти век в СБАЛББ Троян – д-р Никола Цанков и д-р Цанко Мондешки по повод 120 години на лечебното заведение.
Специално внимание бе отделено на д-р Никола Цанков, започнал работа в болницата в началото на 20-ти век. Неговите внучка и внук, г-жа Пенка Фарина и г-н Николай Цанков, които живеят в Америка, пристигнаха за събитието.
Д-р Никола Цанков, родом от Калофер, завършва медицина в Париж – Сорбоната. След завръщането си в България през ноември 1922 г., той постъпва като младши ординатор в Държавния противотуберкулозен санаториум в Троян. От 1924 г. е назначен за управител и главен лекар до смъртта си през 1935 г. Д-р Цанков е страдал от белодробна туберкулоза, от която и умира. Той е владеел до съвършенство клиничния метод на изследване и е внесъл много новости в диагностиката и терапията на белодробната туберкулоза. Бил е еднакво строг към персонала и пациентите, но най-вече към себе си. „Той живееше с болките и страданията на хората“, пише за него д-р Мондешки. По негово време е закупена и първата рентгенова уредба. Заедно със своя младши ординатор д-р Христо Добрев той започва масовото прилагане на лечението с пневмоторакс.
Г-жа Пенка Фарина, внучката на д-р Никола Цанков, изрази своята благодарност за честта и вълнението да присъстват. Тя благодари лично на д-р Дудевска за организацията на тази инициатива. Поради стечение на обстоятелствата, тя и брат ѝ живеят в Америка, а случайна среща миналото лято в България е довела до това посещение. Тъй като дядо им е починал много млад, когато баща им е бил само на две години, те имат малко лични спомени за него. Баба им, Пенка Цанкова, на която г-жа Фарина е кръстена, им е споделяла истории за него.
Баба им, коренячка от Троян, чието моминско име е Дудевска (което може да означава роднинска връзка с д-р Дудевска), е била млада учителка и е участвала в аматьорски театър. Именно на сцената д-р Никола Цанков я е видял и се е влюбил в нея. Те създават семейство, и той решава да остане в Троян заради съпругата си. Въпреки краткия, но щастлив брак, никой от семейството не е наследил медицинската професия на д-р Никола Цанков. Г-жа Фарина е била учителка през целия си живот, а брат ѝ, Николай Цанков, е актьор както в България, така и в Америка, наследявайки страстта на баба си към театъра.
Емоционално завръщане и призванието на лекаря
Николай Цанков, внук на д-р Никола Цанков, сподели, че е бил придружен от съпругата си Мими Цанков, която го е последвала в „странното приключение“ да дойдат от Ню Йорк в Троян. Той изрази възхищението си от д-р Дудевска, която е посрещнала семейството с чар и топлота. Разхождайки се из алеите на болничния парк, той си е представял как дядо му, за когото няма спомени, е вървял по същите тези алеи преди 100 години.
Мислите му се насочиха и към трагедията с COVID-19, която той и съпругата му са преживели в Ню Йорк, където са били свидетели на огромния брой жертви. Това преживяване го е накарало да осъзнае още по-силно какво е призванието на лекаря – „дарба от Господ“ да запазваш човешкия живот и да се бориш за него. Той вярва, че да си лекар не е просто избор или наследство, а е „искра от Бога“. Николай Цанков е горд и благодарен, че неговият дядо е притежавал тази искра. Въпреки че дядо му е бил мистериозна личност, за която не знаят много (завършил Сорбоната, доброволец в Балканската война, станал главен лекар и починал млад), в неговата история има нещо романтично и в същото време страшно.
Николай Цанков изрази радостта си, че той и съпругата му са част от това великолепно празненство, и ще споделят преживяното със своите деца в Америка. Той благодари за сърдечното посрещане, което ги е накарало да се почувстват част от това общество, и пожела на болницата и всички присъстващи още дълги години съществуване.
