Категорично „Не“ на язовир „Черни Осъм“: „Гласът на Балкана“ се обяви против проекта в Троян

На 18 ноември 2025 г. в Троян се проведе пресконференция на Инициативния комитет, който тогава е в процес на учредяване като Гражданско обединение „Гласът на Балкана“. Основната цел на срещата беше да се заяви категоричното и аргументирано „Не“ на местната общност срещу подновения проект за строителство на язовир „Черни Осъм“.

  Хронология на недоволството
Представителите на комитета – Светослав Тодоров, Веселин Николов и Минчо Копрински – започнаха с кратък отчет. Всичко започнало през лятото, когато министър-председателят изненадващо обявил, че проектът за язовир „Черни Осъм“ отново е на дневен ред. Тази новина бързо предизвикала вълна от недоволство. На 30 август в Орешак е организирано междуселско събиране, на което са присъствали над 400 души и са събрани още толкова подписа. Впоследствие е стартирана петиция, изпратена до всички отговорни институции.

    Защо язовирът е лошо решение?
Основният акцент на комитета е върху икономическата и техническата необоснованост на проекта:

Астрономическа цена: Язовирът е определен като изключително скъпо мероприятие. По предварителни оценки, цитирани от комитета, той би струвал около 500 милиона евро според някои експерти.

Сравнение с алтернативите: Членовете на комитета изтъкнаха, че тази цена е 5 до 10 пъти по-висока от цената на ефективните алтернативи. За сравнение, приоритетното изграждане на нов водопровод Черни Осъм – Плевен е оценено на 20 до 40 милиона евро, а цялостният ремонт на водопроводната система и съоръженията за използване на наличните подземни източници би струвал около 50-60 милиона лева.

Водата е достатъчна: Беше подчертано, че водата в района е достатъчна (наличните източници могат да осигурят около 500 л/сек при минимално водоподаване от Черни Осъм 300 л/сек). Проблемът е в лошото състояние на водопреносната система, където загубите достигат до 80%.

Лошо управление и кражби: Освен техническото състояние, за проблемите допринасят и безстопанствеността, както и кражбите на вода. В района на ВиК Плевен са установени 183 кражби, водещи до годишна загуба от 18 милиона лева – сума, която би могла да поддържа водопровода в нормално състояние.

 Екологична и социална катастрофа
Втората ключова тема беше свързана с негативните последствия за регионалния поминък и природата:

Унищожаване на туризма: Районът Черни Осъм и Орешак е център на туристически атракции, като Троянски манастир, Природонаучен музей и десетки хотели и къщи за гости. Членовете на комитета предупредиха, че непрекъснатият поток от строителни камиони за години напред ще унищожи местния туристически бизнес, който е основен поминък.

Риск за защитените зони: Съществува сериозен риск от увреждане на Национален парк „Централен Балкан“ и двете зони, които са част от световното наследство на ЮНЕСКО (буковите гори и биосферният парк), поради промени в скалната основа и неясния контрол върху строителните процеси.

 Ясната алтернатива
Като най-бързо, евтино и ефективно решение, гражданското обединение настоява за:

Пълна подмяна на магистралния водопровод или изграждането на нов по различно трасе.

Спиране на злоупотребите и кражбите.

Те са убедени, че с инвестиция от около 50 милиона лева и в рамките на една година, водният режим в Плевен може да остане в историята -.

Пресконференцията завърши с твърдото намерение на Инициативния комитет да се учреди като НПО „Гласът на Балкана“, за да продължи юридическата и обществената борба, и да защити интереса на местната общност „на всяка цена“.
предистория