Облеклото като визитна картичка: Езикът на традиционната носия
Традиционното облекло на българите (носията) от стари времена е като визитна картичка за човека. По начина на обличане се е разбирало, коя жена е омъжена, коя е мома и вече може да бъде искана за невеста, кое момиче е малко и му е рано да се омъжва или е на възраст за годеж, но не ѝ е дошъл реда, защото има по-голяма не омъжена сестра. Облеклото е белег за социален и възрастов статус.
Мъжкото облекло също е мерило за престиж и социално положение. Дълбокодънестите потури са носени от заможните и възрастни мъже, а по-високите от занаятчиите, за да са удобни при работа. Поясът, който е неотменна част от мъжкото облеклото също е бил белег за принадлежност – момците са слагали червен, а женените мъже черен. Отделни елементи на мъжкото облекло също говорят за положението на мъжа в обществото – като възраст и материален успех.
В село Голяма Желязна и до днес се пази спомена и знанието за традиционнотооблекло (костюм). Пример за това е битовата вечер, която пази традициите живи, събира много млади хора и през 2026 г. се проведе за 90-ти юбилеен път.
Най- старият сукман според архивите на читалището в село Голяма Желязна се нарича середник. Той е носен от началото на 19 век и е бил ежедневно облекло на по-възрастните жени. Кройката е трапецовидна, ушит е от черен домашен шаяк. Украсата е от един ред червен вълнен конец изплетен на ръка. Под него се облича права риза от кълчищно платно със семпла везана украса по пазвата и около врата. Престилката е в тъмни цветове с украса на цветя. Забрадката е бяла от памучно платно и се нарича месал.
Сукненикът е сукман носен от момите и младите невести от средата на 19 и началото на 20 век . Названието на сукмана идва от разноцветните парчета от сукно, които украсяват полите. С него се носи риза „белушка” , която е с трапецовидна кройка и широки камбановидни ръкави. Тя е с пищна везана украса по пазвата, ръкавите и полите. Шевиците, имат две функции – чисто практичната за красота и скриват съединителните шевове на ризата, и магична – да защитават младата жена от „зли очи”, уроки и всички нечисти енергии, които я заобикалят. Престилката е домашно тъкана, алена на цвят, с украса от разноцветни вълнени пискюли пришити по края. Коланът е тъкан на кори. На ръцете са се слагали плетени ръкавели, които цветово хармонизират с колана и престилката. Носията се допълва от венецът от слама, в който са закичени китки от босилек и червена вълна. От венецът се спускат разноцветни ленти , които завършват с вълнени пискюли. Китките на венчето имат символно значение – предната лява е за любимия момък, дясната е нишан за свекървата при годежа, че момата е съгласна да стане член на тяхното семейство. Косите под венеца са сплетени „на крило” – малки плитки, които се събират в долния край на врата.
Невестите в селото също носят сукненик, но с различни елементи на носията, които подчертават техния социален статус. Различието идва от забраждането, което е вече със забрадка. В село Голяма Желязна се е запазил спомена за еднорого забраждане с кратуна, което е далечен отзвук от пищното болярско покриване на жените и е опит за запазване на българската идентичност. То е разновидност на сокайното забраждане, което е характерно за габровския и ловешкия регион. Това празнично забраждане младата невеста е носила до раждането на първото дете. Друг отличителен белег на омъжената жена са накитите – пендари и гривни, които тя получава на сватбата като дар от свекъра и свекървата.
Лятната носия в село Голяма Желязна е двупрестилчена. Тя се носи с риза „бърчанка”. Названието ѝ идва от красивото набиране около врата. Кройката е права, а ръкавите са до лактите и свити. Ризата е с красива везана украса по пазвите, отстрани на ръкавите. Носията е наричана двупрестилчена заради това, че освен предната престилка, която е тъкана има и задна силно набрана престилка – вълненик или тъкменик. Забраждането е на перо с червена копринена кърпа.
В края на 19 и началото на 20 век когато се въвеждат механичните чаркове и гайтаните стават масово производство започват да се шият богато гайтаносаните алени и чернооки сукмани. Всеки ред гайтан се е заплащал допълнително на майстора абаджия и така се е показвало имотното състояние на семейството. 
. Те Алени се наричат сукманите, в които преобладава жълтият и червеният гайтан са носени от момите и младите невести, а чернооките, които са в син и зелен гайтан са носели по-зрели жени. Ризата е от фино кенарено платно. Запазена е везбената декорация от ризата „белушка”. Престилката е тъкана в преобладаващо червен цвят с линеарна украса. Забраждането е с копринена кърпа.
Мъжкото облекло е чернодрешно. Ризата е памучна или конопена. Елекът е от шаяк обточен с разноцветен гайтан. Потурите са гайтаносани с черен гайтан. Поясът е червен или черен в зависимост от възрастта и семейното положение. Завършващ детайл от мъжкото облекло е високият калпак от агнешка кожа.
Статията е написана със съдействието на Венета Илиева – уредник в Музея на занаятите в Троян
Снимки: Руслана Попсавова
