150 години от Априлската епопея: Бели Осъм и Българене почетоха подвига на Ботевите четници с паметна възстановка

В навечерието на Деня на Ботев и загиналите за свободата на България, местната общност край Троян се върна 150 години назад в историята, за да съпреживее драматичните събития от лятото на 1876 година. Пред паметника на Ботевите четници в село Бели Осъм, издигнат още през 1946 г., се събраха десетки жители и гости, за да отдадат почит пред саможертвата на героите.

Събитието, организирано с финансовата подкрепа на Община Троян и с участието на Национално дружество „Традиция“, събра на едно място ръководствата и жителите на съседните села Бели Осъм и Българене.

Смирение и историческа памет
Честването бе открито с вълнуващо припомняне на историческата значимост на датата 2 юни и неразривната връзка на региона с Ботевата чета.

„Пътят от огнената целувка на Козлодуйския бряг до българската Голгота на Околчица отдавна не е само географско понятие, а най-краткият път към безсмъртието“, отбелязаха организаторите при откриването. „Историята на нашето село е неразривно свързана със съдбата на последните оцелели четници… Търсейки подслон на север от билото на Балкана, те попадат по тези места.“

Специално внимание бе обърнато на имената на заловените в района четници: Сава Пенев от Търново, Никола Обретенов от Русе, Димитър Тодоров от Габрово и Стоян Господинов (Ловчалията), известен като Стоян Българенчето. Към тях бе прибавено и името на Пенчо Цочев Ралински – Ботев четник, родом именно от село Бели Осъм.

Гласовете на местната власт: „Смърт и безсмъртие си подават ръка“
В своето официално слово кметът на село Бели Осъм, г-жа Милка Пенчева, подчерта значението на Априлското въстание като връх на националноосвободителните борби:

„Изпълват ни чувства на гордост и преклонение пред подвига и саможертвата на априлци. Българската историческа памет има пътеводни звезди, които не избледняват с времето. Те са тези, които прозряха в утрешния ден и чрез себеотрицание в името на своя идеал стигнаха до върховната жертва, където смърт и безсмъртие си подават ръка. Оттук започва техният втори живот в съзнанието на поколенията.“

Веднага след нея думата бе дадена на г-н Пламен Мицов, кмет на село Българене – родното място на най-младия Ботев четник Стоян Българенчето. В емоционалното си изказване той припомни завета на своя съгражданин:

„Априлското въстание от 1876 г. е повече от въстание. То е върховен израз на националния ни дух и символ на воля за свобода… ‘Аз клетва съм дал пред войводата, жив да не се давам на турците!’ – това са последните думи на българския герой Стоян Колев Господински, най-младият четник, преди да се самоубие на 30 юни 1876 г.“

Г-н Мицов разказа и трогателната история за майката на Стоян, която, работейки ангария край пътя, разпознала отрязаната глава на сина си, носена от предателите към Ловеч, а останалите жени спрели плача ѝ с кърпа, за да спасят селото от башибозушки погром.

Живата история: Възстановката на НД „Традиция“
Под звуците на вечната Ботева песен „Настане вечер, месец изгрее…“, Национално дружество „Традиция“ вдъхна живот на събитията отпреди век и половина. Текстът на възстановката бе изчетен от г-жа Иванка Пенчева, а музикалното озвучаване бе дело на г-н Станислав Мойнов.

Пред очите на публиката се разигра трагичната развръзка в ханчето на Бальо Чорбаджи (Петър Балевски). Разказвачът г-жа Пенчева преведе присъстващите през хрониката на предателството, извършено от овчарите ратаи Петър и Пенчо Батошеви, подмамени от наградата на турската власт:

„Великите български чеда се подвеждат и тръгват след тях… Те били изморени, изтощени до краен предел от многото пътуване, глад, безсъние и лошо време. Но най-много бил моралният тормоз – загубата на войводата и пропадналите планове за освобождение.“

Възстановката пресъздаде обсадата на ханчето от редовна турска войска и башибозук, неуспешния опит на местните жители Цочо и Иван Ралчеви (Генешки) да спасят положението под дулата на оръжията, и самото подпалване на дървената сграда.

Пресъздаден бе и последният съдбоносен разговор между заградените четници. Никола Обретенов предлага да се предадат, за да не останат костите им безименни в пожара: „Ако се предадем, ще бъдем обесени в някой голям град, от което ще се знае за какво се борим и за какво сме умрели.“

В този момент Стоян Българенчето отказва да пристъпи клетвата, захапва дулото на пищова си и слага край на живота си, избирайки смъртта пред плена.

Венци в знак на вечна признателност
Бяха поднесени венци и цветя в знак на признателност от името на Община Троян (представена от г-н Петър Аврамски, старши експерт в отдел „Култура“), Кметство село Бели Осъм, Кметство село Българене, Клуба на пенсионера и Читалище „Изгрев“ – с. Бели Осъм, както и от множество признателни граждани.

Честването завърши с думите, които остават да кънтят в съзнанието на поколенията:

„Балканът наш ни е жалба, ни е привет и паметник, че тук е светиня, че тук умрял е герой… за майката Робиня!“