Инж.ик. Васил Рангелов: Рискуваме да повторим 120-годишна грешка, ако изберем грешно трасе за тунела под Балкана

Инж. ик. Васил Рангелов представи детайлен анализ на проекта за изграждането на железопътен тунел през Централния Балкан на мащабен инфраструктурен форум, на който експерти и местна власт се обединиха около жп връзката „Троян – Карлово“ като ключ за отпушване на трафика между Дунав и Бяло море.

С цитата „Римляните са го измислили това трасе между Дунав и Бяло море“, от радиоинтервю на проф. Ботев, бе открит историческият форум, посветен на един от най-дългогодишните и дискутирани инфраструктурни проекти у нас. Пред пълна зала с кметове (включително на Троян, Карлово, Левски и Горна Оряховица) и народни представители, ключовият докладчик инж. ик. Васил Рангелов разкри неподозирани исторически факти и съвременни предизвикателства пред реализацията на мащабната идея.

Историческата грешка: Как въглищата надделяха над разума
Проблемът за преминаването на железопътна линия през Балкана датира от над 120 години. Още през далечната 1894 г. е приет закон за построяване на жп мрежата у нас. Първоначалните планове са предвиждали трасето да мине през прохода Вратник, но тогавашните габровски депутати се разбунтуват с искане линията да мине през Габрово – „българския Манчестър“.

Впоследствие обаче икономическият интерес (откриването на въглищни залежи в Тревненския Балкан) накланя везните. Държавата избира трасето през Кръстец.

„Избран е вариантът през Кръстец (131 км за 23 млн. лв.), който впоследствие историята и експлоатацията доказаха като най-лошия и неефективен вариант. Днес сме пред реалната опасност да повторим същата грешка, ако не изберем най-доброто инженерно решение“, предупреди инж.ик.Рангелов.

Италианският проект: Скоростна жп магистрала под планината
В по-новата ни история проектът за тунел „Троян – Карлово“ получава силен тласък през 2007 г., когато италианската банка Атеса и голяма консултантска фирма предлагат иновативно решение:

Директно трасе: Двупътна скоростна жп линия без междинни гари между Христо Даново и Троян.

Мултимодалност: Изграждане на терминални гари, където тежкотоварните ТИР-ове се качват на платформи („тактово движение“ на влаковете), за да преминат планината бързо и екологично.

Финансов модел: Проектът е оценен на 535 млн. лева (по италиански стандарти за геология, близки до Южните Алпи). Схемата предвижда публично-частно партньорство (концесия), при което инвеститорът осигурява близо 700 млн. евро заемни средства и около 300 млн. евро собствен капитал.

Камъчетата в обувката на проекта
Въпреки огромния потенциал, инж. ик. Рангелов очерта няколко сериозни слабости, които изискват незабавен натиск от страна на местната власт и депутатите:

Липса на официален статут: Подписаният наскоро тристранен меморандум между България, Гърция и Румъния за момента е само „политика на намеренията“. За разлика от официалните европейски коридори, това трасе все още няма строго фиксиран статут с регламент и карти.

Конкуренция от Изток: Лобито за преминаване през Хаинбоаз остава силно, което може да изтласка проекта „Троян – Карлово“ на заден план.

Урбанистично пренебрежение: В Националната концепция за пространствено развитие тази ос все още се разглежда като второстепенна, докато основният фокус е върху трасето Русе – Велико Търново – Стара Загора.

Бъдещето: От история към реални действия
В края на форума кметовете и експертите се обединиха около тезата, че проектът трябва да спре да се разглежда „на парче“ само като връзка Троян – Карлово, а да се превърне в национален приоритет от Дунав (Никопол) до Пловдив и Бяло море.

Местната власт настоява за създаването на консултативен съвет към Министерството на транспорта, който да възроди дейността на сдружението за тунела и да изведе проекта на европейската сцена, където му е мястото.