Транспортният капан на Севера: Защо железопътната свързаност вече е въпрос на икономическо оцеляване

Кметове от Северна и Южна България се обединяват в общ фронт за изграждането на железопътната свързаност под Балкана. Местната власт, бизнесът, граждански организации и учени се събраха на извънредна кръгла маса в Троян, за да кажат едно голямо „Стига!“ на държавното безхаберие и да предложат реални решения за региона.

„Римляните са имали седем моста на Дунав, ние в XXI век имаме два. Зиме Севера и Юга са отрязани, а бизнесът плаща милиони, за да обикаля през София. Стига обещания за след 100 години – искаме действия сега!“

Дебатът, организиран от кмета на Троян Донка Михайлова и „Форума за балкански транспорт и инфраструктура“, бързо излезе от рамките на добрия чиновнически тон. Представителите на закъсалия в икономическо отношение Север открито обвиниха София, че е „проспала“ последните три десетилетия, превръщайки половината страна в транспортен остров и инфраструктурен сирак.

„България проспа шансовете си, Румъния ни отвя“
Изказванията на присъстващите кметове и експерти очертаха стряскаща картина. Докато у нас големите проекти събират прах в министерските чекмеджета, съседите ни действат със замах.

„Преди години съотношението на товарите беше 3 към 1 в полза на България. В момента е обратното. И това се дължи на целенасочената политика на Румъния. Те издигнаха източно-западни магистрали, развиха пристанище Констанца и стоките им летят към Западна Европа. А у нас Севера остана неразвит и изолиран.“  — коментира зам.-кметът на Русе.

Кметът на Горна Оряховица Николай Рашков не спести тежките думи към столичното управление. Според него, въпреки десетилетията приказки как железниците са приоритет, хората в Северна България не са усетили нищо.

„Северна България днес е в бедствено положение. Ние сме откъснат регион, истински сираци. Нямаме хоризонт. Затова сме готови да се обединим всички кметове и да прескочим София! Заедно с Лясковец и Велико Търново ще кандидатстваме за 70–90 милиона евро за транспортна свързаност директно в Брюксел, за да развием летището в Горна Оряховица.“ — заяви Рашков.

Авангардната идея: Карго дронове и летищен хъб
На фона на регионалното отчаяние, президентът на Европейската икономическа камара за България проф. Бранимир Ботев хвърли в залата истинска технологична бомба. Той призова местната власт да спре да мисли в рамките на „вчерашния ден“ и да погледне към бъдещето – годината 2028.

„Бъдещето на логистиката принадлежи на автономните карго дронове. До две години техният капацитет ще достигне 15–20 тона. В момента мега-летището в Истанбул търси пет до седем регионални подхъба в Европа, където да разтовари част от функциите си. Горна Оряховица има уникална локация и може да покрива територията на България, Румъния, Молдова и част от Украйна. Координирайте се, вземете контактите на компаниите, които развиват това в Европа. Прескочете бюрокрацията!“ — призова проф. Ботев.

Единствената формула: Концесия и натиск до дупка
Участниците в дискусията бяха единодушни, че държавният бюджет няма капацитет да извади милиарди за пробиването на Балкана, а разчитането само на тромавите европейски грантове обрича проекта на вечно отлагане.

Време е за концесия: Председателят на Форума за балкански транспорт Антон Гинев посочи, че единственият реален шанс за тунела Троян – Карлово е обявяването на мащабен международен търг за концесия.

Военна мобилност: Друг силен коз, който България трябва да изиграе пред съюзниците си, е използването на тунела като критична част от сигурността на Източния фланг на НАТО и бързото придвижване на военна техника от Гърция на север.

Шосеен, а не само жп тунел: Гражданският активист Денислав Иванов напомни, че хората от предбалканските села страдат всяка зима заради затворените проходи. „Пловдив ни е на 120 км, а пътуваме по 3 часа. Трябва ни и автомобилен тунел. Плевен и Пловдив – двата най-големи центъра в Централна България – на практика не са свързани“, алармира той.

„Кмет песимист няма!“
Въпреки натрупаното с годините разочарование, организаторите на срещата демонстрираха борбен дух. На въпрос от залата как поддържа вярата в проект, за който се говори още от царско време, кметът на Троян Донка Михайлова отговори с усмивка: „А представяте ли си кмет песимист? Без оптимизъм не остава нито надежда, нито бъдеще.“

Регионите вече си подадоха ръка. Предстои създаването на официално сдружение с участието на общините от Севера и Юга, както и на научните среди (Русенския университет и Висшето транспортно училище в София).

Битката за тунела под Балкана навлиза в своята решителна фаза. Този път кметовете са решени да не се отказват, защото – както напомниха железничарите в залата с древната римска максима: „Пътят е живот!“