Проф. Бранимир Ботев: Трябва да представим картата на България за „одиграване“, а не да решаваме проблеми „на парче“

България спешно трябва да спре да разглежда големите си инфраструктурни проекти като средство за решаване на локални регионални проблеми, а да ги превърне в част от глобалната транснационална свързаност. Това заяви проф. Бранимир Ботев, президент на Европейската икономическа камара за България и вицепрезидент на организацията за Балканите и Източна Европа.

Според него страната ни притежава уникален географски шанс, но рискува да го пропилее поради липса на приемственост в управлението и неспособност да говори на общ език с големите инвеститори в Брюксел и Вашингтон.

„Ако представяме пробива на тунел под Балкана просто като възможност да оптимизираме българската вътрешна инфраструктура, това никога няма да заинтригува големите сили. При мащаба на нашата икономика няма да ни стигнат и 100 години да го финансираме сами. Но ако го представим като ключово звено от мултимодален транснационален коридор – интересът става огромен. Трябва да представим картата на България за одиграване.“

Краят на Коридор 9 и новата роля на Турция
Проф. Ботев бе категоричен, че досегашните клишета, повтаряни от редица български политици, вече са геополитически неадекватни. Войната в Украйна е затворила окончателно досегашните концепции за свързаност с Русия.

Коридор №9 е мъртъв: Проектът, замислен да свързва Хелзинки и Санкт Петербург през Украйна и България с гръцкото пристанище Александруполис, в сегашната политическа ситуация е практически абсурден. Европа няма да даде и едно евро за него.

Турция като мега-фактор: След срещата на върха на НАТО в Анкара се подготвя колосален финансов ресурс от 130–140 милиарда евро, насочен към инфраструктура и логистика за отбранителната промишленост. Ролята на Турция расте лавинообразно – тя поема функциите на основен стълб на сигурността и логистиката в региона.

Всички големи глобални търговски пътища – от Новия път на коприната (през Зангезурския коридор в Кавказ) до възстановената от Саудитска Арабия историческа Хиджазка железница – се събират на турско-българската граница. Въпросът е откъде ще преминат тези милиони тонове товари, след като влязат у нас.

Диагоналът на спасението: Троян – Христо Даново
Според анализа на проф. Ботев, единствената реална и икономически обоснована възможност за свързване на Южния и Северния железопътен пръстен на страната е пробиването на Балкана при Троян – Христо Даново.

[

Този диагонал осигурява най-късото контактно разстояние между границата и Дунав мост при Видин. Изграждането на тази връзка би донесло огромни стратегически ползи:

Съкращаване на времето: Транзитът през българска територия ще се съкрати с близо 1/3.

Глобално предимство: Времето за доставка на товари от Далечния изток до Западна Европа ще намалее с 1/4 до 1/3.

Регионален разцвет: Двете зони от двете страни на тунела ще се превърнат в мощни индустриални центрове не само за България, но и за Балканите.

Пристанищата ни: От парцелиране към модернизация
Проф. Ботев отправи остра критика към начина, по който държавата е управлявала морските си врати през последните десетилетия:

„Докато съседна Румъния в продължение на 40 години стратегически изграждаше пристанище Констанца и го превърна в първия по сила контейнерен терминал в Черно море, у нас надделяха партийните интереси. Нашите пристанища бяха нарязани на парцели и раздадени на различни политически и бизнес кръгове.“

В момента българските пристанища, и най-вече Бургас, трябва спешно да увеличат капацитета си между 2 и 4 пъти, за да могат да поемат огромния обем от очаквани товари. Интерес от чуждестранни инвеститори има, но държавата трябва да осигури стабилна среда.

Баланс и дишане – формулата за успех
За да се реализира тази грандиозна визия, България не трябва да чака класическите и тромави европейски грантове, а да използва съвременни механизми като публично-частните партньорства (PPP) и кредитния инструмент на ЕС CEF (Connecting Europe Facility).

Проф. Ботев завърши с метафора от бойните изкуства:

„В каратето има две основни правила: баланс и дишане. Балансът е да постигнем синхрон и хармония между всички български институции, които трябва да инициират тези проекти. А дишането е в подходящия момент да издишаме и да дадем максимална сила на нашия удар, за да се случи той. Нашите партньори от Балтийските републики, Полша, Гърция и Турция ни казват едно и също: „Дайте ни решение, което да приемем, и започваме работа“. Топката е изцяло в българското правителство.“