Когато Дойран мълчи: 11-класник пренаписва историята и покорява Европа с проект за забравените ни герои – част 1
С нас се свърза Константин Железов – 11-класник в НЕГ „Гьоте“ – Бургас, чийто авторски проект „Ехо“ за изследване на заличената военна памет вече кандидатства за престижната европейска награда „Карл Велики“. Ето какво сподели той за своето изключително откритие:
„На терен в Македония успешно локализирах едно от изгубените български военни гробища в района на Дойран. Поради огромния риск от вандализъм и дипломатическата чувствителност на темата, точните му координати засега остават малко известни.
Вдругиден заминавам за Лондон за официално интервю в Имперския военен музей (Imperial War Museums – IWM), за да дадем световна трибуна на проекта и да търсим финансиране за възстановяване на паметниците на нашите герои.“
За нас в Троянския край тази тема е особено близка и лична. Дойран е място на изключителна бойна слава, където българският войник е извършил чудеса от храброст, а в тези героични битки паметна роля изиграва легендарният 34-ти Троянски пехотен полк. Днес обаче паметта за тези събития на място е обвита в мълчание.
Какво всъщност е проектът „Ехо“? Това не е просто училищен реферат или суха историческа справка. „Ехо“ е иновативна изследователска платформа, която свързва миналото с настоящето. Името не е случайно – проектът се стреми да улови затихващия отзвук на историята, преди той да е изчезнал завинаги. Чрез „Ехо“ Константин дигитализира стари семейни архиви, проучва лични писма от фронта, анализира забравени карти на Военното министерство и ги съпоставя със съвременни сателитни данни. Основната мисия на проекта е да извади наяве точно тези непознати, заличени или умишлено пренебрегнати парчета от българската бойна слава по места, където паметниците на другите нации са перфектно поддържани, а нашите – оставени на произвола на съдбата.
Всичко започва с една голяма цел по стъпките на проекта – Дойран. Място на изключителна бойна слава, където българският войник е извършил чудеса от храброст, но и място, където днес паметта за него е обвита в мълчание.
Когато Константин стъпва в района на Дойран за първи път, той е въоръжен единствено с архиви, стари военни карти и огромен ентусиазъм. Очаква, че следите от миналото ще го открият сами. Реалността обаче го посреща с тежък шамар – гъста, непроходима растителност, променен релеф и пълно мълчание. С часове обикаля местата, където според документите трябва да почиват нашите герои, но не намира нищо. Чувството за безсилие е смазващо, особено на фона на перфектно поддържаните, лъскави военни паметници на другите нации в региона.
Тогава единадесетокласникът си дава сметка, че най-големият му успех по време на това първо пътуване няма да бъде откриването на ново гробище, а спасяването на това, което вече имаме. Константин насочва силите си към символа на българската чест в региона – паметника на полковник Константин Каварналиев. Прекарва часове наред в тежък физически труд, за да разчисти пространството около стария, разрушен през годините паметник и неговия нов монумент. Всяка изкоренена дива шипка и всеки премахнат бурен са неговият малък бунт срещу забравата. Когато приключва, паметникът отново диша свободно.
Мащабът на каузата „Ехо“ обаче бързо прескача границите на България. Вдругиден Константин заминава за Лондон за официално интервю в легендарния Имперски военен музей (Imperial War Museums – IWM). Целта му е проектът да получи световна трибуна, а при евентуално международно финансиране – средствата да отидат директно за изграждане на достойни паметници на нашите герои в Македония, които да се виждат от хилядите чужди туристи.
Младият изследовател си тръгва от Дойран след онова първо пътуване с празни ръце, но с твърдо обещание пред себе си, че ще се върне. Няколко месеца по-късно, много по-подготвен и с нови архивни следи, той отново стъпва на македонска земя. И тогава земята решава да проговори…
Снимките са предоставени от Константин Железов,
