Изложба на Дочо Николов в Троян вади на светло забравени архивни съкровища и наградни системи

Уникална изложба, събрала десетилетия изследователски труд и лични колекционерски находки, отвори врати в Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян. Експозицията, която е част от събитията за Празника на града – Петковден, представя архивни документи, снимки и предмети, разкриващи непознати страници от живота на троянци през последните близо 130 години. Автор на колекцията е изследователят майор  д-р Дочо Николов, който от години съхранява материали, свързани с историята на Троянския край.

„Изложбата е по инициатива на Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян, който е на поредица, която острие да представи Троян в една история, която ние отдавна сме го забравили като град, като хора, като личности, събития“, споделя Дочо Николов. По думите му за него тази поредица е изключително интересна и той веднага се е съгласил да участва, след като ръководството на музея и лично директорът са го поканили да покаже част от своите съкровища.

Малко известна тема от миналото на града: „Нещо, което троянци не знаят и не са се замислили най-вероятно – че Троян е имал, да го кажем така, наречената наградна система“, обяснява изследователят. По думите му всяко предприятие, структура, организация или партия е разполагало със собствени знаци, ордени и медали за удостояване на заслужили лица. Голяма част от тези отличия през годините са били загубени, но Николов успява да ги събира дълго време, за да ги покаже на широката публика.

Изложбата разкрива и малко известни факти за икономическия облик на Троян в миналото. Сред документите личат свидетелства от 1912 година, които показват как местните хора успешно са търгували и пазарували с Виена. „Това е точно преди Балканската война, най-големият бум на българската икономика“, отбелязва Николов, акцентирайки върху факта, че малък град с едва 4–5 хиляди жители тогава е успявал да търгува с цяла Европа. Експозицията включва още автентични снимки на стари троянски носии, облекла и лични вещи на личности отпреди повече от век, чиито наследници често не пазят историята им. Основното послание на автора е насочено към опазването на българската и местната памет:

„Идеята е да се покаже, че Троян има история, но за съжаление тя се губи постепенно с унищожаването на тези малко останали документи и материали, каквито и да са… Най-важното е да се запазят, но никой не знае историята за тях – т.е. хората и събитията, които са с тях. Това е за мен най-важното – да покажем на хората да не изхвърлят българската, троянската история, а да я запазват, да я предоставят на хора като мене, които по-късно ще я предоставят на музеите или директно да работят с регионалните музеи“, категоричен е Дочо Николов. Той допълва, че предпочита директния досег на хората и учениците с реалните физически експонати в музейната зала пред дигитализацията, защото живият допир до историята носи неповторима стойност и емоция.