Историята на полковите знамена на 34-ти пехотен Троянски полк
Бойните знамена са символ на силата на българската армия, на нейните победи във войните за национално обединение. Водени от тези полкови светини загиват хиляди български войници и офицери в изпълнение на своята свещена клетва пред цар и отечество!
Първите бойни знамена се раздават на дружините от българската войска с разрешението на българския княза, като те са изработени от различни граждани, читалища и културно-просветни дружества и организации. Затова тези знамена се наричат (водят) „неформени бойни знамена”.
34-ти пехотен Троянски полк се формира през 1904 г. Получава неформеното знаме на Силистренската 24-та пеша дружина. Знамето е изработено от единичен копринен плат с размери 128х129 см. Трицветно, с хоризонтално разположение на трицвета. На лицевата страна е изобразен герб, в средата на който стои изправен коронован и въоръжен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Фигурата на лъва се обгражда от лаврови клонки, над които има корона. В четирите края на знамето са вензелите на княз Александър I Батенберг, обградени с венец от лаврови клони, с корона. Изписани са надписите „Силистренская №24 дружина”, както и годината „1878”. На обратната страна е иконата на св. Харалампий, с корона и венец. Платът на знамето е прикован за дървена дръжка, дълга 295 см., завършваща с копиевиден връх с осмоконечен кръст. В долния край, за запазване на дървото, завършва с метален шпор. Под върха на знамето са прикрепени трикольорни ленти с размери 100х5 см., завършващи със сърмени темляци. В средата на знамената дръжка са поставени две гривни, малка и голяма с гравирани надписи: „24 пеша Силистренска др-на” и под нея „Силистренской №24 Дружина отъ Петра Тодорова гражданина города Севлиево въ памятъ 10-го февраля 1878 г.”
Преди Балканската война от 1912 г. полкът получава формено знаме, образец 1881 г. С новото знаме полкът воюва в двете Балкански войни, Първата световна война и Втората световна война.
За знаменосец на полк се избира и одобрява подофицер с доказани физически, морални и войнски качества. Пример за това е фелдфебел Иван Ковашки, от с. Ново село, Троянско, който с действията си през Междусъюзническата война спасява полковото знаме от плен и с това получава честта да бъде негов знаменосец през Първата световна война.
Знамената образец 1881 г. се изработват в Русия, от две еднакви лица рисуван копринен плат, с размери 130/130 см. В центъра е малката форма на държавния герб. Текстовете от златисто-бронзова боя с височина на буквите 9 см. Платът е прикован за дръжката с 90 пирона, като самата дръжка се изработва от бряст, с диаметър 4 см. и дължина 300 см. Накрайникът е бронзова сфера със заварен изправен, въоръжен коронован лъв, висок 14 см. В долната част завършва с метален шпор под формата на пресечен конус. Връчените знамена са с надпис „Съ нами Богъ“. Изключение са знамената на полковете наследници на 12-те пехотни дружини създадени след края на Руско-турската война. При тях има и надпис с името на съответната дружина.
В знамената целенасочено се влагат различни военни и държавни символи. Националният трицвет се представя основно от зеления и червен цвят, които образуват два кръста, с форма близка до тази на ордена „За храброст”, като същевременно могат да се възприемат и като символ на българското православие. Лаврови клонки обхващат княжеския вензел, символ на българския държавен глава и върховен главнокомандващ българската войска. Самите те са символ на победата и в съчетание с надписа „Съ нами Бог” показват вярата, че тези знамена ще водят българската войска към победи за правото българско дело. Лъвът, като символ на силата на българина и борбата му за свобода и независимост, намира своето представяне във върха на бойното знаме. Неговата изправена и разярена поза най-добре илюстрира готовността и силата на българската войска да се сражава с враговете на Отечеството.
Историята на полковите знамена на 34-ти пехотен Троянски полк и техните знаменосци все още не е пълна, но независимо от това не трябва да се забравя тяхното значение за българската армия и българския национален дух. Те са исторически символ на несломимата българска военна сила и български боен дух!
Майор д-р Дочо Николов
