Размразяване на проекта за язовир „Черни Осъм“

С цел да се реши проблема с хроничната липса на вода в регионите на Плевен и Ловеч, правителството е взело решение да възобнови проекта за изграждане на язовир „Черни Осъм„. Това е дългосрочно решение, което има за цел да осигури по-стабилни водни ресурси за региона.

Ремонт на ВиК инфраструктурата:

Като краткосрочно решение на проблема със загубите на вода, правителството ще се фокусира върху ремонта на най-компрометираните участъци от ВиК мрежите. Това ще спомогне за намаляване на загубите на питейна вода и по-ефективното използване на наличните водни ресурси.

Координация между институциите:
Подчертава се необходимостта от тясно сътрудничество между министерствата, областните управители и местната власт с цел да се намерят ефективни решения на проблема със засушаването.

Финансиране на проекти:
Правителството е отпуснало значителни средства за финансиране на проекти за рехабилитация на ВиК мрежи. Общините са призовани да подават своите предложения, за да могат да се възползват от тази възможност.

Възобновяването на проекта за язовир „Черни Осъм“ неизбежно ще предизвика дискусии относно потенциалното му негативно въздействие върху околната среда. Ще бъде важно да се проведат задълбочени екологични оценки и да се предприемат мерки за минимизиране на отрицателните последици.
Изграждането на язовира може да има положително въздействие върху регионалната икономика, като създаде нови работни места и стимулира развитието на свързани сектори. От друга страна, е възможно да възникнат и социални проблеми, свързани с преселението на население и промени в начина на живот.

Историята за язовира:

През 60-  години на миналия век е разглеждана необходимостта от изграждане на язовир на река Черни Осъм. Първоначалната идея предвижда изграждане на язовирна бетонна стена пс височина 100 метра. Строителството на яз. „Черни Осъм“ започва през 1986 г.. След събитията от 1989 г. проектът пропадна. С новите водни режими през 90-те години в общинските съвети в Ловеч и Плевен приемат решение, с което поискаха възобновяване на строителството на язовира. Още повече трябва да се знае, че освен трите града – Троян, Ловеч и Плевен, от водопровода в Черни Осъм се снабдяват още около 30 села.

През 2003 г. международна консултантска компания на базата на подписан меморандум между нашето Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда на Италия за прединвестиционни проучвания изготвят проект за използване на водите на р. Черни Осъм, включващ изграждане на язовир, два ВЕЦ-а, пречиствателна станция на питейна вода, магистрален водопровод, пречиствателна станция за отпадни води на град Ловеч, прединвестиционно проучване и генерален план за интегрирани водни услуги. При прединвестиционните проучвания са използвани данни за изразходените водни количества на територията до 2003 г. и е предложен нов вариант за вида на язовирната стена – предвижда се тя да е каменно-насипна с височина от 75 метра, т. е. по-ниска от в проекта от 1986 г. Предвиденият терен за изграждане на стената се намира на около 18 км южно от Троян.

Кои са против изграждането на язовира?

На първо място срещу проекта за довършването на язовир Черни Осъм са еколозите от партията „Зелено движение“ и коалицията „За да остане природа в България“.  Против са и жителите на село Черни Осъм, защото в чашата на язовира влизат техни имоти.

Новината за размразяването на проекта за язовир „Черни Осъм“ и инвестициите в обновяване на ВиК инфраструктурата показва, че правителството предприема сериозни стъпки за справяне с проблема със засушаването в България. Въпреки това, успехът на тези усилия ще зависи от внимателното планиране, прозрачността и участието на всички заинтересовани страни.