Век духовност под върховете на Балкана: Село Бели Осъм отпразнува 100 години на читалище „Изгрев 1926“ с. Бели Осъм, община Троян

С препълнен салон, сълзи от вълнение, емблематични балкански песни, хумор и признателност към предците премина тържественият събрание-концерт по случай 100-годишнината от основаването на Народно читалище „Изгрев 1926“ в село Бели Осъм. Мащабното събитие, реализирано с финансовата подкрепа на Община Троян, събра на едно място настоящи и бивши самодейци, местни жители, пазители на родовата памет и десетки официални гости.
Специално за празника читалищната сграда посрещна гостите си напълно обновена и модернизирана — плод на дългогодишни усилия и успешно партньорство между читалищното ръководство и местната власт.

Официални гости и признание от местната власт
Тържеството бе уважено от редица ключови фигури от обществения и културния живот на региона. Сред официалните гости бяха кметът на Община Троян Донка Михайлова, заместник-кметът инж. Николай Райковски, старши експертът по култура в общината Петър Аврамски, общинските съветници Младен Богдански и Тодор Спасов.
Културният елит бе представен от директора на Драматичен театър – Ловеч Биляна Петрова, председателя на НЧ „Просвета 1927“ (с. Чифлик) Георги Йотов и секретаря Мариана Цонева, както и представители на НЧ „Светлина 1902“ (с. Шипково). На празника присъства и кметският наместник на съседното село Чифлик — Илия Минков.
Кметът на Троян, г-жа Донка Михайлова, поздрави емоционално присъстващите:
„100 години в един човешки живот са белег на изминал път и зрелост, но 100 години в живота на едно читалище са опит, мъдрост и вдъхновение. В изминалия век тази сграда е събрала необятна любов и творчески устрем. Щастлива съм, че днес, когато много читалища по страната пустеят, в Бели Осъм традицията е жива. Без Камерен хор „Планински звуци“ нашият емблематичен Фестивал на сливата в Троян нямаше да бъде същият. Затова и материализирахме нашата оценка чрез мащабния ремонт, превръщайки това средище в една от най-красивите читалищни сгради в общината.“

Страници от историята: От училищния шкаф до модерния салон
В своя подробен и трогателен доклад дългогодишният самодеец и настоящ секретар на читалището Донка Банковска разказа за трудния, но славен път на институцията.
• Началото (1901–1926 г.): Просветителската дейност в Бели Осъм започва още през 1901 г. с идването на прогресивния учител Георги Минчев от Севлиево. Около него се сформира ядро от будни младежи, сред които Иван Петков Боронсузов, Минко Иванов Ампирски, Пенчо и Димитър Икономови, Минко Колев Добрев.
• Озаконяването (1926 г.): Първата театрална трупа (сформирана от Христо Генишки, Минко Генишки, Петко Данев и Кольо Генишки) поставя пиеси като „Хъшове“ и „Многострадална Геновева“. През 1926 г. младежите официално учредяват читалището под името „Изгрев“, приемат устав и поръчват първия печат, който гостите на юбилея успяха да видят изложен на специално табло. За първи председател е избран Петко Драгански.
• Строежът (1933–1940 г.): Първата библиотека се е помещавала в обикновен шкаф в коридора на училището. Желанието за собствен дом кара местните да събират лични дарения, да търсят държавна помощ и с масов доброволен труд през 1933 г. започват градежа. През 1936 г. масивната двуетажна сграда е завършена, а до 1940 г. е изграден и зрителският салон.
Уникалната история за спасяването на киното
Любопитен акцент в доклада бе споменът за закупуването на първия в Троянската околия кинопрожекционен апарат Philips през 40-те години. Донка Банковска разказа с усмивка как години по-късно, при държавната ликвидация на селските кина, тя и тогавашният дългогодишен кинооператор Васил Добрев Вътев буквално заключили кабината с машините и се скрили, за да спасят техниката от конфискация. Благодарение на това, днес читалището пази две автентични киномашини като ценни музейни експонати.

Живата памет и златните самодейци на Бели Осъм
Кулминацията на официалната част бе връчването на почетни грамоти за изключителен принос към читалищното дело. Отличени бяха емблематични имена:
1. Анка Минкова Бойновска – живата история на читалището с невероятния 70-годишен творчески път като певица, солистка, актриса и бивш председател на настоятелството.
2. Деминушка Севданска – дългогодишен читалищен деятел, библиотекар и член на настоятелството.
3. Димка Костова Петкова – рекордьор с 30 години служба като секретар на читалището, режисьор, сценарист и двигател на художествената самодейност.
4. Радка Минкова Димитрова – дългогодишна активна певица и хроникьор на състава (наградата получи нейната снаха Цветомира).
5. Васил Койнов Баровски – доайенът на самодейците, който на впечатляващите 94 години продължава да бъде майстор на перото. Неговото силно и леко носталгично стихотворение „Мое родно село“ бе прочетено пред публиката, разплаквайки мнозина в залата.
Свои спомени от сцената разказа и театралната ветеранка Марийка Генешка, която с хумор си спомни за турнетата из селата (като с. Борима) с ТКЗС-арски автобуси без парно, където пастите за празника замръзвали, но ентусиазмът на артистите оставал несломим.

Празничният концерт: Традициите срещат бъдещето
Музикалната програма доказа, че Бели Осъм има защо да се гордее. На сцената излязоха емблематични гласове:
• Николина Баровска огласи залата с автентичното изпълнение на народната песен „Пусто дърво“.
• Дуетът на Анка Бойновска и Калинка Чолакова върна публиката към златните години на Женския народен хор (ръководен в миналото от легендарната Мара Ампирска) с песента „Леле Варай, душо“.
• Специален поздрав отправи озвучителят Валентин Йорданов, който вдигна градуса на настроението с изпълнение на „Най-хубавото вино е маврору“.
Истински фурор предизвика съвременният състав на читалището — Камерен хор „Планински звуци“ под ръководството на диригента маестро Илиян Тодоров и клавирен съпровод на Юлия Тодорова. Хорът, който наследява 35-годишната история на едноименната вокална група, представи песните „Ивано, Иванке“, „Разцъфтяла ружа“, „Хайде, Калино“, „Полегнала е Тодора“, „Ой, Дене, бяло момиче“ и „Садила мома ядено лозе“ (със солово изпълнение на Радка Великова). Маестро Тодоров бе отличен от самодейците за безкрайното си търпение и висок професионализъм.
Вечерта завърши с красив символичен мост между поколенията — малката Виктория Белтежка рецитира стихотворението „Читалище свидно“, напомняйки, че бъдещето принадлежи на децата.
След финалните аплодисменти и бурното „Браво!“, по стара балканджийска традиция, празникът се пренесе на площада пред читалището, където красива Заря отбеляза началото на втория век от историята на читалище „Изгрев 1926“.