Генадий Дочев и неговата изложба „Видимо, но забравено“: Фотография от душа и сърце
„Истинската снимка не се налага да бъде обяснявана, нито пък може да бъде предадена с думи.“ – тези думи на Ансел Адамс най-точно описват творчеството на троянския художник и фотограф Генадий Дочев.
Троянец по душа, Генадий завършва средното си образование в НУПИ „Проф. Венко Колев“, специалност „Рекламна графика“, а през 2014 г. придобива бакалавърска степен във Великотърновския университет. Въпреки подготовката си в изящните изкуства, голямата му страст остава фотографията.
Творчески път и признания
До този момент Генадий Дочев е участвал в редица съвместни изложби с фотография и живопис, сред които „Арт Розалиада“, „Пролетен салон“ към СБХ във Велико Търново и общи експозиции на троянските художници. Носител е на престижната първа награда за фотография в английския фирмен конкурс „Дивият животински свят“.
„Фотоапаратът е начин да изразя емоциите си“
На откриването на първата си самостоятелна изложба в родния Троян, авторът сподели какво го вдъхновява:
„Обичам да снимам всичко, което ми харесва и въздейства, но любимият ми жанр е пейзажната фотография. Имах идея да заснема място, където хората са далеч от материалното и градската среда, откъснати от технологиите, които завладяват света. Обиколих България с надеждата да открия такава магия, но сякаш все нещо ми пречеше да я уловя.“
Откритието в Карпатите: Fundatura Ponorului
Вдъхновението идва случайно, когато Генадий попада на кадри от долината Fundatura Ponorului в румънските Карпати. Без да се колебае, той заминава за там, за да открие място, където връзката между човека и природата е все още жива, а битът и културата са запазени от съвременната архитектура и алчност.
Така се ражда изложбата „Видимо, но забравено“. Експозицията е разположена в два салона, представящи два различни свята:
- Долината Fundatura Ponorului: Място, където хората са близо до изначалното – Природата;
- България: Родни пейзажи, пречупени през емоционалния обектив на автора.
Изложбата е покана към всеки от нас да спре и да види онова, което в забързаното ежедневие често остава забравено, макар да е пред очите ни.
