Честита Баба Марта! Традиции, вярвания и символика на 1 март
1 март е един от най-обичаните български празници – денят на Баба Марта. По традиция на този ден всеки българин подарява на близките и приятелите си мартеница, чиято цел е да носи здраве, радост и сила през цялата година. Празникът се свързва не само с народните вярвания, но и с началото на пролетта и новата стопанска година.
Празникът най-вероятно е древен езически обичай, запазен единствено от българите. Мартениците се изработват от преплетен бял и червен конец, които символизират чистотата и живота. На 1 март традицията повелява да бъдат закичвани не само хората, но и:
- плодните дръвчета – за богат берекет;
- домашните животни – за здраве и плодовитост.
Според традицията мартениците се свалят едва при настъпването на първите сигурни признаци на пролетта, като например:
- виждането на първия щъркел;
- виждането на първата лястовица;
- забелязването на цъфнало плодно дръвче.
Според народните предания Баба Марта е сестра на Голям Сечко и Малък Сечко (януари и февруари). Тя винаги е сърдита на своите братя, защото всяка година те изпиват виното и не ѝ оставят дори да го опита.
Тъй като Баба Марта е своенравна, тя трябва да бъде „умилостивена“, защото нейното настроение оказва силно влияние върху времето. Народът е забелязал следните зависимости:
- Когато тя е засмяна – времето е слънчево и топло.
- Когато се ядоса – задухва студен вятър и тежки облаци закриват слънцето.
На 1 март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена изцяло в червено – с червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. В народния календар март е единственият „женски“ месец. Той се възприема като месец на зачатието на пролетта и земята, която предстои да роди лятото и голямото плодородие.
