
ОТ НОВА ЗЕЛАНДИЯ ДО „ПОПИШКА“: Една спонтанна снимка взриви социалните мрежи
Забелязано в Троян
Българската география е пълна с имена на селища, които могат да разсмеят и най-сериозния човек. Но когато към колоритната табела добавиш и един „гол“ зевзек с необикновена съдба, резултатът е гарантирана интернет сензация.
Случаят „Попишка“
Троянският квартал „Попишка“ често попада в класациите за най-смешни имена, редом до габровските села Торбалъжи, Сърбогъзи и Пръдлевци. Местните обаче бързат да уточнят: всичко е въпрос на правопис и ударение. Когато е изписано заедно – Попѝшка (с ударение върху „И“), името губи двусмисления си нюанс, но пък остава идеална мишена за шеги.
Точно това използва ловчанлията Йонко Петков, който позира без дрехи под табелата на квартала, предизвиквайки вълна от разнообразни коментари.
Кой е човекът под табелата?
Историята на Йонко Петков е далеч по-сериозна от забавната снимка.
Политически емигрант: През 1989 г. той бяга от България и получава убежище в Нова Зеландия. Причината – опитът му да смени името си с турско в знак на солидарност с негови приятели по време на „възродителния процес“.
Елитен спортист: Преди да емигрира, Петков е професионален джудист в отбора на МВР „Левски Спартак“.
Гражданин на света: Днес той е успешен маркетолог (завършил в Австралия), женен е за плевенска художничка, а децата му – лекар и бъдещ архитект – живеят в Палма де Майорка.
„Снимката беше чиста спонтанност. Надявам се жителите на Попишка да я приемат с чувство за хумор и като опит за нестандартна реклама на тази красива балканска махала“, споделя Йонко, който в момента гостува на родителите си в България.
География на хумора
България е истинска съкровищница за почитателите на странни топоними. Ако си мислите, че „Попишка“ е странно, припомнете си тези класики:
Габровско: Селата Гъзурниците (от данъка „гъзурнина“), Пръдлевци и Торбалъжи.
Дряновско: Бърборци, Цинга и Дупините.
Тревненско: Пържиграх.
Сложният ни език и липсата на препинателни знаци често превръщат имената на улици и села в комични ситуации. Но както казва Йонко Петков – важното е да не губим чувството си за хумор!



