Браво, Иване
А на младите жени, които ще прочетат тази ми дописка, да знаят - още е ергенче, така че побързайте.
Всяка година от не знам кога си на 8 март един млад мъж, местен, дебневенец – Иван Пенков, изпълнява ритуал. Сутринта от около 7:00 застава на „Борсата“ и на всяка жена поднася свежа роза, и й честити празника. Това продължава до късно през деня, докато свършат закупените 100 броя рози. Ще попитате защо го прави, питал съм го и аз – просто така решил, доставя му удоволствие.
А защо точно на „Борсата“ и що е то?
„Борсата“ е емблематично място в Дебнево, пред хранителния магазин на Стефана, до автобусната спирка, точно срещу моя прозорец. Зиме и лете, дъжд и сняг на „Борсата“ винаги е оживено – пред магазина и на пейката в автобусната спирка е пълно с народ, пенсионери и млади хора, най-вече мъже, които си пият кафето – биричката и бистрят дебневенските работи. Особено колоритна е гледката по тротоарите в уличката към реката, където са се настанили предимно „братовчедите“. Често ме питат приятели, подобни въпроси: „Абе, Лимоне, какво е това твое село, когато мина – все празник, до Дунава минавам през десетки села, един човек не мога да видя и да попитам нещо, а тук щом спра, трима тичат да отговорят на питането ми. Казвам му: „Това е моето село, райски кът, благословен от Бога!“.
И преди да завърша, още няколко думи за Иван. Преди години с помощта и на други съседи възстанови Дрянската чешма – точно тук на кръстовището, от която наливат вода хора от четирите краища на селото, изследвана и с много добри показатели. Помага безвъзмездно на Кметството, я дърва ще нареже, я на елхата ще се качи да закрепи коледните светлини, а чистенето на снега по Камен мост си е негова ежегодна инициатива. Жалко, че няма последователи от другите млади хора в селото, когато бях здрав и аз съм се включвал и съм ги канил, а те ни имаха за откачени. Но ще го кажа на всички – колкото повече „откачени“ хора като този наш Иван има в едно населено място, толкова по-проспериращо ще е то във всички направления, спортни, образователни, културни и всякакви.
Браво, Иване! А на младите жени, които ще прочетат тази ми дописка, да знаят – още е ергенче, така че побързайте.
8 март 2020 г., с. Дебнево
