В памет на Цанко Патарински (Коста)

Тази вечер в салона на Община Троян социалистите в Троян съвместно с членове на и  БАС – Троян в България  и с гости от Община Угърчин отбелязаха 100 години  рождението на Цанко Патарински (Коста) – командир на III Троянска чета от отряд „Хр. Кърпачев“, в която влизат 16 бойци, самоотвержени членове на РМС и БРП(к).Присъстващите изгледаха и презентацията за  Цанко Патарински. Спомени  от това време разказа Дана Грошева, г-н Патарински от Угърчинското БСП. Бяха изрецитирани стихове от Мария Щергарска и Пенка Грошева.  Председателят на Общинското ръководство на БСП в Троян Росен Веселинов и председателят на Общински съвет на БАС – Троян, Румен Тодоров също говориха за битката край село Урсел, по време на която преди 75 години след предателство

на ловеца Боро Котларски от с. Голяма Желязна, партизанската земля

нка в Урсел е обградена от три страни. Свободно място за изтегляне има само нагоре, към безлюдните заснежени планински върхове. Срещу петнадесетината партизани са изпратени цял полк войска, полиция и местни фашисти. След няколкочасово сражение в неравната битка загиват петима синове на партията и народа, чието място е водещо в летописа на Ловешката окръжна партийна организация. Освен Цанко Патарински загиват още  Илия Маринов (Деян), Петър Грошев (Славчо), Колю Колев (Георги), 18-десетгодишния Иван Дончев (Сашо)

Съюзът на антифашистите в Троян награди Христина Петрова от троянското БСП за активно участие в дейността на съюза.

Бяха поднесени цветя  в памет на загиналите на мястото където са погребани   на костницата в Троян

В летописа на антифашистката борба 1941-1944 г. достойно място заема и дейността на Троянската околийска партийна организация и новосформираната партизанска чета в края на лятото на 1943 г., която е в състава на Плевенския окръжен партиен комитет и военнооперативен район. На 23 май 1943 г., след гибелта на видния партиен деец и командир на Ловешката народна бойна дружина „Чавдар“ – Христо Кърпачев, се създава Ловешко-Троянският партизански отряд “

Христо Кърпачев“ с командир Петър Нешев-Марин.
В началото на септември 1943 г. в местността Янкулица край Троян под ръководството на Петър Нешев се сформира III Троянска чета от отряд „Хр. Кърпачев“, в която влизат 16 бойци, самоотвержени членове на РМС и БРП(к), отдали своя живот и младост в битката срещу фашизма и мракобесието.
За ръководство на четата са избрани: Цанко Патарински (Коста) – командир, Минко Гечев (Живко) – зам.-командир, Марин Грашнов (Владимир) – политкомисар, който след народната победа е дългогодишен член на ЦК на БКП и близо 20 години министър на строежите и строителните материали, и Кино Кукувишки (Камен) – зам.-политкомисар. След създаването четата под ръководството на Цанко Патарински започва активни бойни саботажни действия срещу фашистки обекти в Троянска околия. Една от първите акции през октомври 1943 г. е нападението на Лесничейството в махала Смесите на с. Черни Осъм, която има голям политически ефект сред работниците и селяните в околията. След което четата провежда няколко организационни и снабдителни акции и се прибира за зимуване в построеното скривалище в местността Урсел, до с. Старо село. В скривалището партизаните продължават своя партийно-организационен живот, където бившият студент-агроном Васил Ватев изнася лекции по марксизъм-ленинизъм и научния труд „Държавата и революцията“. През останалото време четниците нелегално по групи и индивидуално посещават Троян, селата и махалите, доизграждат яташката мрежа, създават комитети на ОФ и вербуват нови съмишленици и сподвижници в гигантската битка срещу хитлерофашизма. Ръководството на четата начело с командира Цанко Патарински поддържа необходимата връзка с щаба на отряд „Хр. Кърпачев“, откъдето получава необходимите сведения, свързани с победоносното настъпление на Червената армия, решенията на ГЩ на НОВА и 11 ВОЗ.
На 30 ноември 1943 г. след предателство на ловеца Боро Котларски от с. Голяма Желязна, партизанската землянка в Урсел е обградена от три страни. Свободно място за изтегляне има само нагоре, към безлюдните заснежени планински върхове. Срещу петнадесетината партизани са изпратени цял полк войска, полиция и местни фашисти. След няколкочасово сражение в неравната битка загиват петима синове на партията и народа, чието място е водещо в летописа на Ловешката окръжна партийна организация:
Цанко Патарински (Коста) – командир на четата. Роден в бедно селско семейство в с. Угърчин, Ловешко. Още като ученик в Ловешката гимназия е активен ремсист. По време на войнишката си служба и след това активно се включва в антифашистката борба.
През пролетта на 1943 г. по решение на ОК на БРП(к) е изпратен в Троянска околия да създаде необходимите условия за създаване на партизанска чета. Заедно със своите сподвижници в лицето на Васил Ватев, Христо Добрев, Минко Гечев и Янка Тилкова до септември 1943 г. създават солидна мрежа от ятаци и помагачи. На 30.ХI.1943 г. геройски загива като бележит партизански командир в 11 ВОЗ.
Иван Дончев (Сашо), когато загива на 30.ХI.1943 г., той е само на 18 години – най-веселият и най-жизнерадостният и обичан от всички партизани. Пътят му е кратък – от ученическата скамейка до землянката в Урсел.
Илия Маринов (Деян). Роден в с. Ломец, Троянско, в крайно бедно семейство. Отличник в Троянската гимназия, няма възможност да учи в университет, загива в Урселския бой със смъртта на смелите. Останалите живи партизани и негови съвременници ще запомнят завинаги как възторжено рецитира Шандор Петьофи: „Любов и свобода аз искам на земята! За любовта живота ще си дам, а за свободата и любовта.“
Петър Грошев (Славчо). Роден в средно селско семейство в с. Старо село, Троянско. Завършва Троянската гимназия, където се проявява като активен ремсист. По време на Урселското сражение проявява небивало себеотрицание. Потънал в кръв, той носи изпадналия в беда свой другар. Ранен е и пада, а после дълго прострелват с картечници мъртвото му тяло. Загива само на 19 години.
Колю Колев (Георги). Роден в с. Бежаново, Ловешко. Той е олицетворение на осъзнатия войнишки дълг. В края на 1942 г. бяга от казармата и намира своето място в партизанския отряд – като бивш санитарен подофицер е изпратен в III Троянска чета. Няколко дни преди Урселското сражение е тежко ранен и укрит в шумата от своя другар Петър Грошев. В края на сражението е открит от закъснял преследвач. Загива с храбростта на смелите в името на новия социален строй.
След Урселската битка пролятата кръв на загиналите герои и заплахите на управляващите не предизвиква страх, а ненавист и чувство за справедливост и възмездие. В Троян петимата убити партизани са изложени пред сградата на Околийското управление, на тротоара. На другия ден ги хвърлят в животинската яма край града в местността Капинчо. Така завършва земният път на смелите народни борци Цанко Патарински, Иван Дончев, Петър Грошев, Илия Маринов и Колю Колев, които поеха пътя на безсмъртието. Всяка година на 30 ноември членове и съмишленици на БАС се прекланят пред подвига, величието и безсмъртието на загиналите на Урсел. Така ще бъде и на 70-годишния юбилей.
След 9.IХ.1944 г. телата на всички загинали партизани от III Троянска чета най-тържествено са погребани в местността Капинчо, а през 1957 г. костите на всички антифашисти от 1923 до 1944 г. са погребани в партизанския паметник в центъра на град Троян. Но по решение на общинските съвети на СДС и след това на ГЕРБ – паметникът беше съборен. Днес костите на загиналите се намират в основата на паметника.
по материали на Общински съвет на БАС – Троян

https://www.facebook.com/novinottroyan/videos/1879026248832416/