Утре е Сирни Заговезни (Прошка) традиции, обичаи и какво се яде
Неделя Сиропустна се отбелязва седмица след Месни заговезни и седем седмици преди Великден. В понеделника след нея започва Великият пост.
На Сирни Заговезни се припомнят Христовите думи:
„Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“
Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси сили да прости на тези, които са го наранили.
Прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате…“ – „Господ да прощава, простен да си!“ е задължителният отговор.
Характерен обичай за този ден е паленето на огньове (клади), а след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
Много популярен е бил и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък лък, направен от самия него, запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни.
Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
На Сирни Заговезни – преди началото на Великия пост, православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. За трапезата се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сцени и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан „хаджия“, и „кукерска булка“ или „баба“ – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 48 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване“. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична – постът не означава само вегетарианство, сексът също е строго забранен.
Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията то означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане – символ на вечния кръговрат от безплодие към плодовитост.
Паленето на огньовете и хвърлянето на запалени стрели насочват към по-древни култове – например към тракийската богиня Бендида. Стрелите и огънят, схващан като соларен знак и мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.
