Ще запомня този ден – петък, 13-и

 Ден, който бе огромно изпитание за всеки управленец.

Особено ако си представител на тази власт, която е най-близо до хората, която познава трудностите и проблемите, която изстрадва трудностите … Решението за извънредно положение и заповедта на Министъра на здравеопазването постави всички хора на изпитание. За тези като мен, които носят особени отговорности не само за себе си и за близките си, но и за другите, изпитанието е особено. В днешния ден трябваше да отговарям на много въпроси – на такива, които определят отношението на гражданите към категории като държавност, справедливост и обществена чувствителност, на такива, които определят бъдещето, на такива, които разрушават приятелствата ти с хора, които очакват изключения или разрушават доверието към теб… На част от въпросите нямах отговор. Примерно на такива – ще работи ли домашен социален патронаж (кое е по-опасно – да вземеш решение, което означава топла храна за трудноподвижни и често самотни хора и да поставиш на риск здравето на тези, които доставят храната или да оставиш хората гладни), какво ще правим с мъртвите (ще работят ли погребалните агенции, магазините за цветя, за траурни атрибути), защо магазините за дезинфектанти не попадат сред тези, които могат да работят… Но имах за себе си убеждението, че като цяло това е вярното решение. Защото здравето и живота на хората са по-важни от всичко. И в същото време подсъзнателно не можех да избягам от въпроса какво се случва след всичко това – как се възстановява бизнеса, колко хора ще останат без работа… И най-вече – какво ще се случи с приходите в общинския бюджет, ще съумеем ли да отговорим с този бюджет на очакванията на хората след пандемията, как ще продължим??? Не ми дава мира този въпрос. Вече имам предполагаемите числа. И те ме тревожат. Вярвам, че троянци винаги са били заедно в трудностите. И само заедно са успявали. Вярвам го и сега.

Ще запомня този ден – петък, 13-и.