Последно сбогом с Голямата Мария Марковска

Последно сбогом от Народно читалище “Светлина” с Голямата Мария Марковска

Човекът, който бе творец на словата, сега мълчи!
Мария, този път ние се налага да пишем, но каквото и да кажем, думите не биха стигнали да обхванем твоя необятен талант и дълбока душевност.
Като уредник на Галерията в нашето читалище имахме честта да познаваме Мария не само като творец, но и като човек. Живеехме с нейните болки и радости, с неподправеното й чувство за хумор.
Мария бе виден общественик, с ясно изразени позиции, които защитаваше и отстояваше. Честна, искрена, бореща се срещу неправдата. Тя бе царица на тъжната поезия, именно в нея изливаше поривите от бурите на сърцето си. Парадоксът е, че тя бе толкова пъти брулена от живота, а същевременно така силно вкопчена в него. Крачеше смело, уверено, смирено, не се оплакваше и не търсеше помощ, но когато се усети слаба, тъжна, наранена, отиваше да пише и от ръката й изплуваха най-дълбоките стихове, присъщи на един велик талант. В поезията намираше своя верен приятел, на когото споделяше своите най-съкровени чувства и болки.
Мария бе красив човек, отвън и отвътре. Започваше новия ден с червило, прическа и усмивка.
Тя намираше време за всеки, без да очаква нищо в замяна. И всички я обичаха. Разговорите, споделените човешки отношения, литературните вечери и културни срещи подхранваха желанието й за живот и осмисляха нейната мисия – мисията на будител. Будител с чиста душа, несломим дух, доброта, всеотдайност, отдаденост. Ако Бог избира своите пратеници на земята, тя бе един от тях.
Последните й думи към нас бяха следните: “Днес си посадих червени мушката в червени саксии. Огън!”
Мария, ти за нас завинаги ще бъдеш онзи огън в сърцата ни, който ще гори вечно със същата мощ, с която ти гореше за живота.
Маме, дано горе намериш мира, за който така силно бленуваше! Обичаме те!

Деница, Пешка, Стела от Народно читалище „Светлина“ град Априлци

Източник:
Деница, Пешка, Стела от Народно читалище "Светлина" град Априлци
Тагове
Back to top button
Close