Мнение за Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 1.09.2016 г

На 21 юли 2023 г. на страницата на Министерството на образованието и науката беше качен проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците IzmNaredba11–new_21072023, заедно с Мотиви за представеното предложение (IzmNaredba11–motivi_21072023-v3).

Публикацията предоставя възможност за подаване на „бележки, становища и предложения“, което прави двата документа обект на публично обсъждане.
Същевременно публичното пространство, включително социалните мрежи, показват сериозен интерес на учителската гилдия към проекта, поради което си позволявам да се възползвам от възможността да изкажа възраженията си към предложения текст.

Мотиви

В мотивите за промяна в Наредбата на практика откриваме един-единствен мотив:
„Във връзка с постъпили в Министерството на образованието и науката сигнали и жалби на родители за претоварване на учениците вследствие нецелесъобразно задаване на писмени самостоятелни работи на учениците и големия брой изпитвания по учебните предмети като цяло“
Пред читателя на тези „мотиви“ се появяват няколко въпроса:
Какви са тези „жалби“ и „сигнали“. Колко са на брой. В колко от случаите са направени проверки. Какви са резултатите от проверките. Наистина ли става дума за „нецелесъобразно зададени задачи“.
Може ли почитаемите вносители на предложението за промяна в наредбата да посочат броя на жалбите, заедно със статистически достоверна информация за направените проверки по тези жалби и адекватността на родителските претенции.
Притежават ли родителите необходимата професионална квалификация, за да преценят целесъобразността на поставеното домашно. Нека си припомним почти анекдотичния пример: „Аз не мога да я реша тая задача, та моят второкласник ли ще може“. Дали индивидуалното родителско незнание не вменява „грехове“ на учителя.

Какво показват проверките – конкретно.

Ще си позволя пример от моята практика. Една особено активна майка на седмокласник (писала впрочем жалба дори до МОН) се оплакваше, че като се прибира от работа в 21:00 часа, синът й пише „моите“ домашни“. За да съм „чиста“ пред съвестта си, помолих учениците, които посещават ЦОУД (така наречената „заниалня“), да замерят времето, за което изпълняват „моите“ домашни. Оказа се, че цялото домашно, свързано впрочем и с подготовката за НВО, се изпълнява за 15 максимум до 40 минути. Тихомълком изяснихме, че всъщност много ученици просто цял ден прекарват в игри, а вечер се сещат, че не са написали своите домашни.
Историята впрочем има продължение. Ученикът беше приет в желана както от него, така и от семейството му паралелка. Майката беше първата, която ми се обади, за да ми благодари за „перфектната“ подготовка. Буквално преди дни ме спря на улицата, за да ми каже какъв късмет имат, че съм продължила работата със сина й в гимназиален етап. Но преди това изтърпях нападки, унижения, обиди.
Следва и един въпрос на „вносителите“ на странното предложение.
Нормално ли е една сериозна промяна да бъде направена само на базата на „сигнали“. Не е ли нормално да се провери „на терен“ какво се случва. Как учителите ще работят върху такива елементи на учебния процес като „усвояване“, „затвърдяване“ и „усъвършенстване“ на знанията? Каква е новоизмислената методика на преподаване на всеки един от учебните предмети?

И още:

Дава ли си сметка ръководството на МОН, че тези промени отново удрят шамар на цялата гилдия, която очевидно не може компетентно и адекватно да си върши работата?
Следващият елемент от т. нар. проект включва целите на направеното „предложение“:
„намаляване претовареността на учениците чрез оптимизиране на изпитванията по отделните предмети и броя на оценките за учебния срок, както и …“
В този случай откриваме една абсолютна нелогичност в самото изложение. Претовареността на учениците няма никакво отношение към системата за контрол. Това са две непресичащи се сюжетни линии. Нещо повече, изпитванията на учениците всъщност натоварват учителите, а не учениците. Необходимостта да се постави определен брой оценки са психическо и чисто физическо натоварване за самите учители, които подлежат на контрол за броя поставени оценки. Как се чувстват колегите, които имат по 1 час седмично и този час се окаже понеделник? Тоест има избори за местна власт; че втори тур; избори за президент; че втори тур; Великден (зер християнството е почти официална религия). Кога да си направят оценките?

И на финала – особено безумният мотив „намаляване претовареността на учениците чрез … определяне на изисквания за броя на задаваните писмени самостоятелни работи през учебната седмица“.

Тука откриваме един деликатен – но доста глуповат – евфемизъм: „писмени самостоятелни работи“. Явно някой доста се е потрудил, за да го създаде. Но както и да е.
На този Аноним в законотворчеството се налага да отговорим.
Самостоятелните работи не са необходими, за да „натоварват“ учениците, а за да ги „принудят“ самостоятелно да осмислят учебното съдържание. Не е ясно също какво означава „писмена самостоятелна работа“. Защото не става ясно например дали тука влиза „попълването“ на една учебна тетрадка по История и цивилизация или География и икономика например. Или един онлайн тест, който аз самата много често давам на моите ученици.
За съжаление, лицата, предложили въпросната поправка, вероятно са били за последен път в училище на собствения си абитуриентски бал.

И накрая да видим какво точно очаква нашият Аноним да постигне с тези странни промени, като включа и собствен коментар:
1. Да се намали броят на оценките, въз основа на които се формира срочната оценка за съответния учебен предмет, включително чрез премахване на изискването за провеждане на входно равнище на учениците за профилираната подготовка.
Така формулираната цел не отговаря на основното изискване за целеполагане – целта не отговаря на поставения в началото проблем. Не става ясно какво е отношението на „многото домашни“ към намаляването на броя на текущите оценки.
Нещо повече, отново от личен опит мога да отбележа, че колкото повече са текущите оценки, толкова по-висока може да бъде срочната оценка.
Не става ясно защо е необходимо да се отмени входното ниво именно на учениците, които получават профилирана подготовка. Та нали именно тази профилирана подготовка осмисля обучението им в „профилирани“ паралелки и „профилирани“ гимназии. Логично е в началото на учебната година учителите да знаят какво е равнището на всеки един ученик.
Обратно. Ако един учител има часове един път седмично, кога да успее да проведе входно (и изходно) ниво, кога да преподаде учебния материал, кога…

2. Да се въведат изисквания за броя на самостоятелните работи извън часа, чрез които да се гарантира съобразяване на обема им с възрастовите възможности на учениците и в крайна сметка за целесъобразното им използване като естествено продължение на урока, стимулиращо развитието на ученика. Преодоляването на негативните тенденции, свързани с използването на самостоятелните писмени работи като санкция за ученика или като възможност да се довърши недовършената през часа работа, предпоставя необходимостта от нормативно определяне на обема им за една учебна седмица.
В тази точка са свързани два напълно изключващи се елемента. Отново „принос“ на нашия министерски „Аноним“
(1) Съгласуване на броя на самостоятелните работи (боже, отново нелепият евфемизъм) със…
Първо да обърна внимание на людете, оказали се „законотворци“, че има нещо, което се нарича „количествени и качествени показатели“. Възрастовите възможности нямат отношение към количеството и качеството. Защото в първи клас тежкото домашно може да е написване на един ред „главно Р“ (и досега ме затруднява), а в десети – правилно поставяне на запетаи. Съответно оплаквания на родители можем да имаме и в двата случая.
Второ. Как да направим това „естествено продължение“, след като Вие, господин Аноним, забранявате домашните занимания.
(2) Неизвестно защо тука е вмъкнато едно обвинение към учителите, което принципиално трябва да бъде в отделна точка – просто защото е съвсем различна сюжетна линия.
Става дума за едно напълно необосновано и непочтено обвинение, че „домашните“ се използват като „наказание“. Говорихте ли с учители? Наясно ли сте дали обяснението на един ученик всъщност не е оправдание, а „мамите“ хукват да прехвърлят проблема от болната глава на здравата?
Разбира се, тук е отделното – нуждата домашните да „довършат“ несвършеното.

Господин Аноним!
Преглеждали ли сте например материала по математика за 5. клас – „Обикновени дроби“. Как точно може да се усвоят техники и умения без домашни. Как едно дете ще се научи на целия алгоритъм по събиране на дроби с различен знаменател, ако цялата седмица не получава съответното домашно. Защото тези математически умения просто трябва да се автоматизират. Но ако трябва да се редуват с „Що е това балада“, „Коя е най-голямата река в Африка“ и „Кой е построил пирамидите“… Какво, колегите чоп ли ще хвърлят?

3. Да се разграничат задачите за писмена самостоятелна работа извън часа от изследователската проектна дейност, която учениците изпълняват индивидуално или в екип, за да се акцентира върху възможността да получат оценка за задачата, изпълнявана последователно и поетапно през по-продължителен период от време.
Това вече просто е направо по Олендорфовата метода (ако Аноним е чел някога „Автобиографията“ на Нушич).
Значи ако домашното е някак си „еднократно“ – това е домашно. Ако обаче го обявим за „проект“ (като в при европейското финансиране) – вече проблемите са решени.
Но остават въпроси. Какво значи „да се акцентира върху възможността да получат оценка за задачата, изпълнявана последователно и поетапно“. Как отчитаме последователността – необходимо ли е да изискваме отчети за всеки етап (леле, боже; само това ни липсваше – кога ще сколасаме); съответно кой и как определя етапите?
Какво означава „продължителен период“. Кой определя това? Мога да задам проект за 1 седмица и за 3 месеца. Зависи. Моята лична практика показва, че в 90% от случаите проектите се изпълняват последните 2 дена, независимо колко дена съм дала за изпълнение.
Рядко глупава формулировка, г-н/г-жо Анонимен!
Конкретни предложения в Проекта
§ 1. т. 1
В чл. 11, ал. 2
се предлага заличаване на думите „или модули“. Тази промяна не само е необоснована, ами и няма никакво отношение към изложените Мотиви. Входно ниво в 11 клас може да позволи на преподавателите да си създадат представа какво всъщност знаят учениците и да разработят своя стратегия за работа. Не е ясно защо модулите не подлежат на входно ниво в 12 клас, след като оценките от отделните модули влизат в дипломата.
§ 1. т. 2
Предлага се да се отнеме възможността за теоретично изпитване по предмета физическо възпитаните и спорт.
Тук откриваме две недомислия:
Не се отчита, че подготовката по този предмет кореспондира със сериозни научни постижения; с познаването на основни правила (например в колективните игри); със спортната терминология и с историята на спорта. Всичко това не само повишава авторитета на спорта като сериозна наука, ами и лишава учениците от възможността да се запознаят с базови термини и понятия. При големия интерес към физическо (само)усъвършенстване е нормално да се познават основни понятия като седеж, лег, клек и пр.
Не е ясно какви оценки ще се поставят на учениците със специални потребности – например двигателни затруднения, слабо виждащи и пр.
§ 2. Член 12
Намаляват се текущите задължителни оценки, което едновременно:
дава „козове“ на родители и ученици да протестират против писмени и устни изпитвания;
освобождават учителите от необходимостта да извършват редовен текущ контрол.
§ 3. В глава втора, раздел II се създава чл. 21а:
Тук по един особено нелеп начин се регламентират правата на учителите да задават домашни работи:
Чл. 21а. (1) За затвърдяване на нови знания и усъвършенстване на практически значими умения преподаващият учител може да оставя на учениците за самостоятелното писмено изпълнение извън учебния час една до три задачи.

Какво означава „практически значими умения“?

Кой ги определя? Вероятно ще се даде възможност на издателите да издадат учебници с подобни маркери – зер и те да поизкарат още парици…
Всички умения са практически значими! Те са свързани с целите на цялостната учебна програма. Те надграждат предходните знания и са основа на следходните.
Вероятно задачи за степенуване няма да са „практически значими“, но „значима“ ще е задача от типа „Колко мл вода трябва да добавим към 3 литра 80-градусова ракия, за да получим 38-градусов алкохол“.
Също така не е ясно какви точно трябва да бъдат „практически значимите умения“ в часовете по история на Стария свят. А за философията не ми се мисли. Вероятно нещо от типа „Как да мамим избирателя“…
Какви да са тези „от една до три задачи“? Например една-единствена задача може да бъде „Направете синтактичен разбор на първа глава на „Под игото“…“
А 10 задачи да включват упражнения с умножение на обикновени дроби (то няма как да стане, защото в учебниците като правило няма повече от 5–6 задачи).
И един шедьовър:
(2) Обемът на задачите самостоятелното писмено изпълнение по ал. 1 се определя в зависимост от урочните цели и възрастовите особености на учениците.
Тоест – пак сме в началото. Ами ако възрастовите особености на учениците изискват да се подготвят за НВО – 10 клас или пък урочните цели налагат да се упражняват формулите за съкратено умножения, които посмъртно не могат да се научат с три примерчета?
Следва едно недоразумение:
(4) На учениците в началния етап на основното образование задачи за самостоятелно писмено изпълнение по всеки от учебните предмети български език и литература и математика се поставят не повече от три пъти в една учебна седмица, а по останалите учебни предмети – не повече от веднъж.
Вероятно нашият Аноним от МОН пропуска нещо важно – че в начален етап се залагат не само основите на базови знания и умения, а и на „моженето“ да се учи, да се изпълняват самостоятелни задачи.
Още нещо. Как стоят нещата със задължителната Целодневна организация на учебния ден? Ами ако детето отдъхне, хапне и поиграе, то заедно с втория учител не само ще си напише домашните, а и ще усвои пропуските.
Но големите жалби често са от страна на амбициозни родители, които са заложили пиано, балет, училище „Европа“ и евентуално още нещо хармонично. Както ми беше казала една мама – „Моят син си има други грижи, няма да се занимава с вашите домашни“.
И, на финала – тоталният шедьовър:
(5) На учениците в прогимназиалния етап на основното образование и в двата етапа на средното образование задачи за самостоятелно писмено изпълнение по отделен учебен предмет се поставят не повече от два пъти в една учебна седмица, а сумарно по всички учебни предмети – не повече от пет пъти за една учебна седмица.
Питам – как да стане стиковката. Как да се разберат колегите по физика, химия, история, география с домашните? Или да се съберат и да гласуват кой кога ще дава домашно… При положение, че и без това имат един час седмично? И към това – подготовката примерно за НВО в 7 и 10 клас?
Профилираната подготовка. Колегите имат по 18 часа език. Но имат право на един минимум от домашни за усвояване на лексика, граматика и практически занимания, и то след като са отстъпили примерно 3 часа на колегите за общообразователните предмети.
Със сигурност това е най-неуместната, да не кажа най-глуповатата и необмислена част от наредбата. Въпреки че конкуренцията за неуместност е брутална.

В заключение в моя опит

(1) В моя опит като специалист по административно обслужване и старши експерт в Регионалното управление на РУО бях тренирана винаги в края на текста да поставям инициалите си – да се знае кой носи отговорност за грешките, недомислиците и пр.
В проектите на Министерството такава лична отговорност няма. Ние не знаем кой, кога и за колко време е сътворил поредния административен шедьовър.
Този Аноним няма да понесе своята отговорност, когато глупостите станат нормативен акт.
(2) На цялата учителска гилдия не става ясно какво налагаше да се извършат тези промени. Недоумение буди обяснението за „жалби“, без статистически доказателства. Не става ясно и спешността при извършване на промените.

Предложения

Всичко гореизложено ме кара да предложа на уважаемия Министър и на целия политически екип да осмисли предложението за промени в Наредба 11; да потърси персонална отговорност на екипа, направил промените; да сформира работна група за промени в законодателството, в която да се включат действащи педагози от различни типове училища, съгласно чл. 38 и 39 от ЗПУО.
Предлагам на базата на квоти да се включат действащи педагози, при които участието да се предложи и одобри от съответния Педагогически съвет, а самата работа да се заплаща. Това ще гарантира едновременно представителност и мотивираност при изготвянето на предложенията.

С уважение:
от Ангелина Иванова, д-р на педагогическите науки
старши учител в СУ „Васил Левски“ – Троян