Белиш – минало и настояще

Белиш е село в Северна България и съществува над 400 години. Намира се в подножието на Стара Планина. От община Троян, област Ловеч. е на 3,5 км (10 км от най-далечната махала). В близост е и прочутият Троянски манастир.
Землище е  29.289 km² . Намира се на 578 м надморска  височина   В Белиш са  родени  Христо Радевски (1903 – 1996) – български поет, публицист, мемоарист  и проф. д-р и.н. Минко Минков (1928 – 2005) – български икономист, социолог и демограф

Състои се от  четири махали –  Селището, Нова махала,  Ангелска и Маргатина, които отстоят на големи разстояния една от друга.  Преди години е имало над 40 махали, които са били носили името на белишки родове. Например – Ковашката, Ангелска

На запад селото граничи с река Осъм, на север – със селата Добродан и Врабево, на изток –  Дебнево и Гумощник. Орешак и Патрешко са на юг от Белиш. През 1993 година е имало 320 жители и 420 жилищни сгради. Сега жилищните сгради са толкова, но населението е малко над 100 ( по лична карта). Имало е училище, читалище. Закрити са през годините. Има много дърводелски цехове и фабрика за мебели. Има няколко кравеферми.

Според сайта Kartografiq – името  Белиш  идва от „бели”(диал.”бяли”)+окончание.

Това е най-дългото село – 10 км. Няма много странични улички.  Основната улица се нарича  ‘Стара планина“.  Краят й е на най-високото място на селото в махала „Маргатина“.  Оттам може да видите целия Балкан на длан. Легенда разказва, че тази махала е кръстена  на две хайдутки –  Марга и Тина, които са били  членове на въоръжената местна народна съпротива срещу наложилата се османска власт в периода от 15 до 19 век. В селото е имало и ковач, който е изработвал мечовете за въстаниците  по време на Априлското въстание. В близост до ковачницата, която е била в Нова махала  се е крил и дякон Васил Левски.

Много живописно, екологично чисто и с прекрасни изгледи към Беклемето, връх Ботев, Козята стена и др. Районът е известен с наличието на голямо разнообразие от гъби, билки и традиционните за този район сливи. Животинският свят е също разнообразен и запазен. Срещат се таралежи, костенурки, зайци, фазани, лисици, сърни, елени, чакали, диви котки, много рядко мечки.

В районът на с. Белиш са открити дарове от тракийско могилно погребение, 8-7 в. пр.н.е., експонати на Националния исторически музей, София. Крепостта при с. Белиш, област Ловеч се намира на 3 км северозападно от селото. Разположена е на най-крайния западен връх, издигащ се на север от селото, точно над река Осъм.