Троянската организация на БСП отбеляза 9-ти септември

Троянската общинска организация на БСП  отбеляза 77-ата годишнина от 9-ти септември 1944-та с поднасянето цветя на Костницата на загиналите в центъра на града. То бе организирано  от Българския антифашистки съюз в Троян.

Присъстваха общински съветници от левицата, които също положиха венци и цветя.

9 септември 1944 г. се превръща в повратен момент от историята на страната. Тази дата довежда до огромни промени в българското общество. На 10 септември полицията е разпусната и е създадена Народна милиция, съставена най-вече от партизани.

В официалната историография по време на НРБ събитието е наричано по различни начини, които отразяват нюанси в оценката му в контекста на марксистката идеология. Още на пленум на ЦК на БКП от януари 1948 година то се оценява по различни начини – като въстание, буржоазнодемократична революция или социалистическа революция. На пленума надделява мнението, формулирано от Георги Димитров: „Девети септември е всенародно въстание с дълбоко революционен характер… Не е буржоазно-демократическа революция, защото у нас няма феодални остатъци. Не е и народна революция, защото това значи буржоазна революция. Сега вървим по социалистически път, а не на 9 септември.“

По-късно комунистическата литература нарича преврата „народно въстание“ въз основа на широкото участие в демонстрации, стачки и насилствени действия, както и „социалистическа революция“ – като повратна точка в политиката и начало на радикални реформи в страната към социализъм. Според някои понятието „народно въстание“ се ползва до 1971 г. а пък е наричано „социалистическа революция“ до началото на декомунизацията от 1989 г.

След 1989 г. в България събитието е определяно предимно като „държавен преврат“ – ограничено по обхват само до завземането на централната (държавната) власт въпреки че поставя началото на поредица радикални промени, довели до установяването на тоталитарен режим в страната.