Вечерта преди Благовещение небето се отваря!

Пролетта за народа идва на Благовещение. Камбаните на църквата известяват благата вест за зачатието на младия Бог, а лястовицата носи благата вест, че зимата си е отишла. Ако закъснее, идват студени дни.

На 25 март се размърдват мечките в гората и слизат до реката да се окъпят, а водата след тях става лековита.

Преданието разказва как в една ранна сутрин, а това била сутринта на 25 март, девойката Мария кротко седяла и четяла Светото писание. И когато прочела пасажа „Девица ще зачене и ще роди син“, се замислила развълнувано за това, коя ли ще е тя.

Това е последният от мартенските празници и е много почитан от българите.

Наричат го Благовещение, Благовец, дори Половин Великден. На него се спазва строга забрана за всякаква работа и се казва, че тогава „дори птичката гнездо не вие”.

Вярва се, че на този ден се завръщат прелетните птици, идва и кукувицата и носи благата вест, че пролетта е настъпила. Завръщат се от своите жилища на край света и самодиви, самовили и „различни други дихания” и започват своите игри.

По стара традиция всеки трябва да излезе от дома си сит и с пара в кесията, та ако го закука кукувица, през цялата година да е сит и богат. Когато чуят първата кукувица, жените в Родопите завързват единия край на забрадките си, а след три дни го отвързват и гледат какво има в него. Ако има зеленко, тревичка, това е добър знак, че ще бъдат здрави.
Срещу празника иманярите търсят заровени пари. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед.

Вярва се, че на този ден и най-силната отрова губи своята сила. На Благовещение не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш. Смята се, че всяка рана зараства на този ден много бързо, затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци.

Според народното вярване дупченето на ушите на момиченцето е част от подготовката му да се превърне в мома, а после и в невеста, тъй като обиците и изобщо украшенията са женски атрибути.