Повестта на една разделна година – първа част

Обзор на изминаващата година през погледа на троянската журналистка Галя Лалева

В края на всяка година правим равносметка на изминатия път, на постигнато и нестанало, на надмогнато или вкоренено. 2020 година за поколенията, които не познават войната отблизо, ще остане като Годината на голямото изпитание. Тя ни накара да слагаме маски – да крием визитната си картичка, лицата, за да се предпазим. Накара ни да спазваме дистанция, дори от много близки хора – за да съхраним тях или себе си. Припомни ни, че не сме най-великото творение, както бяхме си въобразили – едно невидимо с просто око образувание се оказа заплаха, каквато бяхме виждали само по хорър филмите. Тя бе година на проверка – на човечността и отзивчивостта, на устойчивостта и солидарността, на вярата и куража. За мислещите – година на пренаредени ценности. Така бе по целия свят, така бе в България, така – и в Троян. Какво се случи край бреговете на Осъм, с какво ще запомним отминалите 365 дни от календара на година 2020?
Посрещнахме я с тържествени салюти, с празнично настроение и веселби, без да подозираме какво ни очаква извън нормалното и предвидимото. Общината отчиташе добри постъпления и преизпълнение на приходите, общинските фирми работеха добре, по всичко изглеждаше, че това ще продължи. Отчиташе се, че макар и с малко, раждаемостта започва да стопява отрицателния прираст, бич номер 1 за Троян от много време. В културната сфера се готвеха за особено важни годишнини.
Зимата беше мека, сняг валя само няколко дни, проходът Беклемето беше отворен. Лятото и есента бяха безводни, част от реките пресъхнаха, Осъм изтъня. Но когато заваляха късните есенни дъждове, се родиха необичайни за това време на годината изобилни гъби – като някаква компенсация за ощетените и бедните. Стопаните се радваха на добър добив от ябълки и сливи, от различни зеленчуци – и само доматите на повечето места не станаха. Пчеларите получиха качествен мед.
Държавата даде пари за началото на обходния път, който да облекчи трафика през Троян – и строителството на мост над Осъм под „Лукойл“ е вече факт. Даде обещание да направи южния вход на града – и това започна, но не бе довършено. Общината спечели проекти за саниране на още многофамилни сгради, за превръщане на „Состра“ в голям туристически обект, за някои улици. Започна най-после работа по „Стефан Караджа“, която ще бъде завършена догодина. През лятото дойдоха министърът на вътрешните работи, главният секретар на МВР и други видни гости, за да открият обновената сграда на полицията. С нея вече всички обществени сгради в града са санирани, постигнати са енергоспестяващи норми. През юни премиерът Борисов включи Троян в своята обиколка из страната, инспектира сепариращата и компостираща инсталация за битови отпадъци, посети пожарната, полицията, Общината, фирма Калинел.
На Беклемето имаше скиори по пистите, хотелите се радваха на пълняемост и гости предимно от Северна България. Хотелите в Чифлик също бяха пълни, макар проблемът с водата да остана нерешен и тази година и конфликтът между тамошното Сдружение на хотелиерите и Общината да продължи. Останаха да чакат по-добри времена обаче басейнът и банята в Шипково, желаният инвеститор така и не се появи. Заради чумата по свинете през февруари Празникът на сланината в Априлци мина при защитни мерки и ограничения, но много троянци отидоха там, за да се повеселят. Тази чума обърка плановете на ловците, които години наред бяха първенци в отстрела на диви свине. Тя се оказа и лека репетиция за другата чума, която плъзна по хората.
На учениците в началото на втория срок заради грип дадоха малка ваканция, която им донесе радост, без да предполага някой, че скоро и на тях, и на техните родители ще им се иска едно – да са в класните стаи. Защото за първи път се премина на дистанционно обучение. То раздели мненията на за и против, на възхитени от учителите и на оплюващи ги, а децата – на съвестни и откровено мързеливи. В деня на празника на жената страната бе затворена, фирми, магазини, кафенета и ресторанти спряха работа, където можеха, работеха онлайн, храна се предлагаше за вкъщи. В града се върнаха студентите и учениците от други места. Завърнаха се и някои емигранти, но това не бе за радост – тяхното присъствие будеше страх да не носят заразата. Увеличиха се и тези, които осъзнаха предимствата на нашия край и се преместиха тук, за да работят дистанционно от своите вили или новозакупени домове по селата. Част от тях поискаха и жителство. Кой знае – може би точно в такива ентусиазирани, интелигентни хора е бъдещето на общината – защото миграционните нагласи продължават да са водещи и се увеличават домовете, които нощем тъмнеят зловещо.
Страхът от неизвестното се настани у мнозина, повечето се затвориха в домовете си и излизаха само за храна или лекарства. Отмениха се сватби и кръщавки, както и повечето лични празници. Нямаше обществени събития. Поликлиниката опустя, затворени бяха зъболекарски кабинети, спряха автобусите по традиционно натоварени линии. Достъпът до пазара в четвъртък бе след дезинфекция и напомняне за дистанция и спазване на предписанията. Тези предписания обаче рядко се спазваха стриктно, младите го удариха на веселби и безкрайни купони. Като нямаше как да се събират по дискотеки – правеха го по къщите. Никой не подозираше какво се задава, а предупрежденията на щаба по телевизиите изглеждаха нереални и далечни. Първият заболял в Троян бе заразен в Банско, лечението му премина леко, хората го подкрепяха. После се зарази лекарка, чу се и за други пострадали, които се извиняваха в социалните мрежи за причиненото неудобство и предупреждаваха честно близки и познати. Тогава започна първото разделение, което продължи през цялата година – на вярващи и невярващи, на спазващи и неспазващи, на изплашени и безсмъртни. Проявиха се и първите примери на солидарност и подкрепа. Общината обяви дарителска сметка в помощ на двете болници, трябваше да се осигури апаратура. Много фирми се отзоваха, апаратурата бе закупена. Общинският щаб заседаваше онлайн, част от услугите в администрацията също бяха така. Въпреки уж стриктните мерки точно в общинската администрация при втората вълна имаше огнище от заразени с вируса. Уязвими се оказаха и в полицията, където бе другото голямо огнище. Болна лежа в лечебното заведение, което ръководи, и д-р Цветомила Дудевска, чието радио интервю за преживяното и за куража, който давала на другите болни, има хиляди преглеждания в мрежата. 17 дни в Белодробната болница се бори с болестта кметът Донка Михайлова, която не изневери на себе си и продължаваше да взима отношение по всички важни въпроси, работейки от болничната стая. Още през пролетта тръгнаха теории за големите европари, ако обявят болен с ковид 19, конспиративни обяснения за ставащото и убедеността, че всичко е заговор, такова нещо няма и става дума за пресилени работи, за безобидно грипче. Малко вярваха в опасността и лекарите. Щом се разпуснаха мерките, повечето хора го удариха на живот, на екскурзии, сбирки, празненства. Тези, които бяха останали без работа или се отказаха от почивки и круизи, санираха домовете си или през есента сменяха покриви – строителите имаха доста работа. Някои магазини хлопнаха кепенци и не отвориха повече, спря да работи емблематичният ресторант „България“. Гордостта на Троян – ниската безработица, тръгна нагоре и дори в един момент надмина процентно безработицата в Ловеч. Някои фирми освободиха доста работници, после отново назначаваха. От града си тръгна клонът на Общинска банка, към която общинският дълг бе изцяло изплатен.
В тези времена започна строителството на нов хипермаркет – „Лидл“ разчисти част от рушащите се сгради на някогашната „Елма“ и градът скоро ще има магазин от тази верига. „Билла“ също даде заявка да строи в централната част, строителни пречки осуетиха намерението. Троян си остана много скъп, въпреки че тук продължават да идват на пазар от съседни градове, като особено привлекателен е магазин „Лайф“. Отвори врати при кръговото кръстовище и нов магазин на троянските майстори в помещение, предоставено от Общината. Всичко изглеждаше като отминал кошмарен сън. И може би затова бе пропуснато време за адекватна подготовка. Стигна се до драстични случаи през есента – на родилка с ковид бе отказан прием в троянската болница и тя трябваше да роди в Плевен. Случаят не получи особена популярност, защото семейството не пожела да дискредитира местната болница. Заразените растяха в геометрична прогресия, от ГЕРБ и лично депутатът Миховски осигуриха временен пункт за преглед на болни в Белодробната болница. Вместо благодарности в социалните мрежи имаше подигравателни мнения за този им жест. Другият троянски депутат – д-р Александрова, влезе като доброволец в ковид отделение.
Преди това бе Фестивалът на сливата през септември, организиран добре, с много вкус и с надежда за компенсация на занаятчии, хотелиери и ресторантьори след принудителното бездействие. В програмата имаше място и възстановка на дружество „Традиция“, чиито членове бяха в офицерски униформи от времето, когато мъжете са били галантни, а жените – дами. Празникът на града Петковден също бе хубав, за почетен гражданин на Троян бе обявен спортистът Владимир Илиев – втори такъв случай в троянската история след почетното гражданство на другия голям шампион – Станимир Беломъжев. С отличия бяха зачетени организации за техните юбилеи – читалището за неговата 150-годишнина, Карате клуб „Атнес“ за неговите 30 лета. После дойде второто затваряне, болните се увеличиха значително, както и починалите – равносметката на гробарите е поне 100 човека починали над обичайното. Погребалните услуги поскъпнаха – не само заради спекула, но и поради специалните условия за починали от корона вируса. Имало е дни с по 4-5 погребения, свидетелстват хора от бранша. Отидоха си знакови фигури за местната общност – кончината на инж. Марин Радевски, безспорен дарител номер 1 в града и собственик на най-голямата фирма, потресе всички. Дълга върволица от граждани два дни се виеше пред читалището към траурния кът в негова памет. Много други семейства бяха почернени. Успя да надделее над болестта обаче 99-годишната Василка Ковачева от Черни Осъм, което върна много надежди.