Празник на духа, изкуството и родовата памет във Врабево: Голямото интервю с проф. д-р Аксиния Джурова
На официалното откриване на постоянната експозиция присъстваха кметът на община Троян Донка Михайлова, заместник-кметът инж. Николай Райковски, общински съветници, директорът на Музея на занаятите в Троян Елеонора Авджиева заедно с експерта Мария Минковска, множество жители и гости.
Колекцията включва 56 художествени творби (живопис, графика и скулптура) от 30-те години на ХХ в. до първите десетилетия на ХХI в., както и 13 изследвания и книги, дарени от проф. д-р Аксиния Джурова и семейство Христови.
– Уважаема професор Джурова, днес направихте едно голямо дело за Врабево и за България – дарихте с вашето семейство една прекрасна колекция от картини. Разкажете ни малко повече за мотива зад този жест.
Проф. д-р Аксиния Джурова: Вижте, от моите родители – майка ми Елена и татко Добри Джуров, съм наследила любовта към отечеството, към родното място и към паметта на предците. Съдбата на моя баща беше много сложна – той е сирак от войната, израснал с трима бащи и десетина деца: родни, доведени, природени. Сметнах, че селото, което той толкова много обичаше и което от най-ранна възраст е останало в сърцето ми като негово любимо място, заслужава част от нашата семейна колекция. Направихме го в името на това да има приемственост в паметта между поколенията.
– Как подбрахте творбите за тази постоянна експозиция във Врабево?
Проф. д-р Аксиния Джурова: Подборът е много важен. В дългия коридор, където са наредени портретите на кметовете, управлявали Врабево през годините, създадох една галерия на българските будители, защото вярвам, че кметовете също са своеобразни будители на общността си. Започвайки от Свети Кирил и Методий, през Климент Охридски, Свети Иван Рилски, Софроний Врачански, та до съвременни дни. Там са изложени и графики на един от основоположниците на българската графика Васил Захариев, както и творби на Георги Ковачев, Христо Нейков, Златка Дъбова, Стоимен Стоилов и Стоян Стоянов.
В самия салон се постарах да включа, освен творби на известни български художници като Владимир Мански, Деню Чоканов, Петър Цинцарски, Величко Минеков, Ради Неделчев, Греди Асса, Ивайло Мирчев, Любен Генов, Матей Матеев и др., но и на такива които имат дълбока връзка с нашия край. Тук ще видите платна на Георги Ковачев от Баховица, на Евгени Босяцки, чийто последен дом беше в Бериево, на Пенчо Куликов – един от любимите художници на татко, както и на младите Георги Маринов и Любен Генов, които са възпитаници на Троянското училище.
Включихме и гоблена на тема „Славянската азбука“ от Марин Върбанов, чиито корени също са от Врабево, както и две емблематични скулптури – проект за паметник на Христо Ботев от големия скулптор Владо Гиновски и творбата „Първа рожба“ на Лиляна Маринова.
– Тези картини остават завинаги тук, на разположение на врабевени, но под грижата на Троянския музей, нали така?
Проф. д-р Аксиния Джурова: Точно така. Благодарна съм, че музейните специалисти от Троян приеха да се грижат за стопанисването и състоянието на колекцията., включвайки дарението като част от фонда на техния музей. Договорът дава право експозицията да остане тук за хората от Врабево, но при нужда експонатите да могат да бъдат представени в национални изложби, каталози и рекламни материали.
– Вие години наред организирате и празници на изкуството, своеобразни арт пленери в своя двор във Врабево…
Проф. д-р Аксиния Джурова: Да, вече 15 години правим заедно с Владимир Игнатовски и Силвия Кавданска, моят японски ученик Хирофуми Аджичи и Зорница Китинска, срещи на изкуството, като през годините в тях са участвали над 70 художници от България и света. Тази година темата беше посветена на диалога и толерантността – ценности, които толкова липсват в съвременния свят. Радвам се, че селото ни в известен смисъл се превърна в мост между различни култури и конфесии от света.
Обяснявайки дълбоката си философия за живота, изградена и под влиянието на великия японски мислител Дайсаку Икеда, проф. Джурова споделя:
Голямо влияние върху мен оказа и философията за мир и диалог, на която ме учиха велики личности като японския мислител Дайсаку Икеда.
„Без любов нищо не става на този свят, без толерантност, без да изслушаш другия, без да коригираш своето мнение и възгледи с тези на отсрещния няма толерантност. Диалогът ще спаси света. Той се налага защото живеем в тежко време, в което не искаме война, искаме мир, затова трябва да бъдем будни и съпричастни към съдбата на другия.“
– Вие сте дъщеря на армейски генерал. Изиграли роля неговата сила и дух във вашия живот?
Проф. д-р Аксиния Джурова: Татко беше стоик. Научи ме на дисциплина, организация, и както вече споделих, невероятна любов към родното, посвещение на обществените каузи пред личните. Бях много буйно дете, но животът и изпитанията ме калиха, а спортът, бях гимнастичка, също ме научи да приемам с воля и въздържание както победите, така и пораженията, без да се главозамайвам или да изпадам в униние.
– Продължават ли децата и внуците ви вашия път?
Проф. д-р Аксиния Джурова: Като изключим двамата ми братя Чавдар и Спартак, военното дело засега няма последователи при децата и внуците. Дъщеря ми – Калина, завърши класическа гимназия и журналистика, специализира в Италия и работи дълго във Ватиканската Апостолическа библиотека, а днес е в сферата на медицината. Синът ми – Добри, се занимава с бизнес и недвижими имоти. Но те не са безразлични към изкуството. Продължение на моя път виждам във внуците – единият внук следва социология с голямо отношение към философията и изкуството, а една от внучките се занимава със съвременно изкуство.
– Ако трябваше да изберете отново, бихте ли извървяли същия път?
Проф. д-р Аксиния Джурова: Животът не ми спести нищо – имаше изпитания, трудности, но и много щастие, любов и един 53-годишен дългогодишен брак със съпруга ми, Георги Христов, за което благодаря на съдбата. Ако трябваше да сменя професията си, единственото друго поприще, което бих избрала, е режисурата.
В края на този паметен ден, след като изкуството намери своя нов дом под грижите на Троянския музей, а площадното веселие с народни песни и хора огласи Врабево, изтъкнатият учен отправи своя последен морален манифест към младите:
„Да обичат книгата – тя е вечната памет, независимо в какъв формат съществува. Да обичат родното си място, да тачат родителите си, да не робуват на авторитети, да се вслушват в другите, но винаги да бъдат себе си.
– Кое е посланието, което носи тази специална обстановка на есенното Врабево за вас?
Проф. д-р Аксиния Джурова: Човек търси тишина, спокойствие и утеха в природата и изкуството. Гледайки златните килими по хълмовете наоколо, радостта от майчинството в една от дадените тук картини на Петър Цинцарски „Майчинство“ и чистотата която излъчва, осъзнавам, че плодът на любовта е всичко в живота.
След като колекцията с местопребиваване село Врабево бе официално поверена на грижите на Музея на занаятите в Троян, а кметът Донка Михайлова връчи на проф. Джурова почетната грамота на общината, Врабево доказа, че малките общности могат да бъдат пазители на голямата българска култура.
