
Един млад живот е прекършен
Един млад човек – Момчил Димитров, тръгва по небесната пътечка за среща с мило братче, скъпа майка и баба. Това е написала в жалейката Ангелина Георгиева от село Гумощник.
Момчил недоизживя своя живот. Той не успя да сбъдне всички свои мечти.
Момчил Димитров от Троян поради сериозно заболяване имаше нужда от бял дроб. Шансът му се усмихна през 2016-та и трансплантацията се осъществи във Виена.
„Пет години след трансплантацията, усложнения се появиха и в бъбреците и в момента от декември месец 2020-та съм на диализа и имам нужда от бъбрек“.
Надеждата на Момчил Димитров бе трансплантацията на бъбрек да стане в близките една или две години. По думите му, след това шансовете значително намаляват, тъй като се появяват усложнения.
Още от най-ранно детство Момчил Димитров от Троян се среща по-често с лекари и медицински персонал, отколкото с връстниците си. Едва на годинка е диагностициран с муковисцидоза. И до днес помнеше честите пневмонии в детските си години.
„Ако не бях трансплантиран, сега нямаше да ме има. Животът ми днес няма нищо общо с предишния – щастлив съм, че мога да ходя на работа, да излизам, да бъда като всички останали“, сподели той през октомври тази година.
Така и не дочака трансплантацията на бъбрек!
Светла му памет!