Голяма Желязна на 540 години
На 22.06.2019 година площада на троянското село Голяма Желязна бе пълен с хора. Поводът бе празникътна селото, посветен на Вси Светии (така се казва и църквата в селото) и 540 г. село Голяма Желязна, община Троян. Преди да започне тържеството бе отслужена литургия в църквата
Присъстваха Ловешкият митрополит Гавриил, Ставрофорен свещеноиконом Марин Божков Марин, народният представител д-р Валя Александрова, Донка Михайлова -кмет на Община Троян, Бистра Чолакова – зам.-кмет, общинските съветници Росен Веселинов , Станислав Съев, Васил Радойчевски и Румен Райков.
Кметът Иван Христов прочете кратка историята на селото и приветства присъстващите.
Ловешкият митрополит Гавриил и кметът Донка Михайлова поздравиха юбилярите. Също така бе прочетено и приветствие от Емил Христов – зам. председател на Народното събрание.
Всички бяха гостени със салата от зеле, боб и телешка яхния. и традиционното сватбарско жито
За доброто настроение се погрижиха Духова музика „Заедно“ и оркестър.
Голяма Желязна се намира се във Васильовската предпланина на Стара планина, на границата на общините Угърчин и Троян. През селото преминава река Топля (приток на Калник), която извира от едноименната пещера. Основни махали са: Бърдене, Централна, Мюсюлманска, Мочурака, Топля, Късера, Кузуря, Лъките, Разсадищата, Испирско, Радьово, Селски дол, Радей, Суха долчина, Чолдарско, Чиря. Част от землището на Голяма Желязна е заета от язовир „Сопот“ (всъщност по-голямата част от язовира е в землището на Голяма Желязна). Язовирът е завършен през 1961 г.
Първите следи от човешко присъствие на територията на селото са находки от неолита в пещерата Топля. Край селото се е добивала и обработвала желязна руда, откъдето идва и името на селото. За първи път то се споменава в османски документи от XV век под името Зелезна. За произхода на името има две предположения. Първото е, че през късното средновековие тук пристигат саксонски рудари (саси), които се смесват с местното население. Второто е, че през XVII век след потушаването на Чипровското въстание част от бежанците се заселват в тук и започват добив на желязна руда. И според двете предположения името категорично се дължи на находището на желязна руда в местността Енча, в землището на селото. В наши дни находището не се експлоатира поради факта, че запасите от руда в него са недостатъчни. Легендата за основаването на селото гласи, че първоначално то се е наричало Браилица и се е намирало в м. Няголовото. Преди около 300 години се премества заради изтощаване на почвата. Новото му местоположение било в района на днешната махала Бърдене. Това било и наименованието на новото селище. Според преданието то бива засегнато от чумна епидемия и за да се спаси, населението е принудено да се крие. Тогава чумата бива заорана от двама братя-близнаци с два вола-близнаци в м. Чумин кръст. След това селото продължава да съществува спокойно и дори се замогва благодарение на пътя Варна-Дубровник, на който се намира. Развитието на търговията започва да носи големи приходи за населението. Благоденствието на селото обаче предизвикало вниманието на жителите на околните селища. Бърденци били обвинени в убийството на боримска кадъна, извършено в Борима от самите турци, които тайно захвърлили тялото в бърденските обори. Страхът от отмъщение за мнимото престъпление принудил бърденци да се разселят. Те се разделили на три групи. Според друга версия отмъщението се състояло, като част от българите били избити, а къщите им – изгорени. Част от бърденци се преселили в Пловдивско, а други се установили в близката местност Желязна. Така били положени основите на съвременното село Голяма Желязна. Третата група забягва в Румъния
