Новият нобелист за литература

Новият нобелист за литература – автор Ангелина Иванова, Троян
Навярно поради склонност към дребнотемие и политиканстване, а може би и поради гола конюнктура, нашите медии не обръщат почти никакво внимание на едно толкова значимо световно събитие като връчването на Нобеловите награди.
А напразно – тези награди очертават буквално облика на деня. В науката се удостояват наистина постижения, които дълговременно, едва ли не вечно, ще служат на обществото – и става дума за постижения в областта на физиката, химията и медицината.
Малко по-различно е положението с наградите за литература и мир, които понякога са оспорвани или будят недоумение – така беше например миналата година.
Буквално преди два дена научихме името на новия нобелов лауреат по литература. Това е Абдулразак Гурна (Abdulrazak Gurnah), когото световните медии определят като „танзанийски писател от Занзибар“. Истината е, че това определение освен неясно е и не съвсем коректно.
Абдулразак Гурна е роден през 1948 година на остров Занзибар – област на Танзания.
За да разберем кой е писателят и откъде идва, трябва да направим историческа крачица към миналото. В продължение на векове африканският остров е център на търговия със слонова кост и най-вече с роби, като богатството и влиянието са съсредоточени в ръцете на няколко богати арабски семейства, изповядващи исляма. Занзибар преживява различни периоди като независима и полузависима държава, бил е част от Оман, португалска колония, британски протекторат. През голяма част от неговата история властта е била в ръцете на хора, определящи се като араби.
Гурна е едва 15-годишен, когато през 1963 г. султанат Занзибар получава своята независимост. На следващата година избухва Занзибарската революция, за която не пише нищо в нашите учебници (ние изобщо нищо не знаем за историята на Африка след фараоните). Няколкостотин въстаници завладяват стратегически важни позиции, а правителството бяга. Малко по-късно започват репресии срещу араби и азиатци (главно индуси) – по различни сведения са избити между 2000 и 20 000 души. Собствеността на арабите е национализирана.
Цялата история от този период е много объркана и няма достатъчно документи, но в крайна сметка Танганика (ние я знаехме като Танганайка) и Занзибар се обединяват в обща държава, наречена по името на двете държави с изкуственото име Танзания – така си е и досега.
Именно тогава много арабски семейства се изселват. Абдулразак Гурна пристига във Великобритания 20-годишен (за да следва) и оттогава до днес си живее там. В Танзания се връща за кратко само във връзка със смъртта на баща си.
В Кент е защитил докторска степен и в момента оглавява катедра по английска литература. През 2006 г. е избран за член на Кралското дружество по литература на Великобритания – така че не е случайно име.
Абдулразак Гурна е основно учен, професор – пише много статии и книги, като се интересува основно от литературата на бившите колонии в Африка – литература, която условно наричаме постколониална.
Същевременно Гурна е и писател, издал е разкази и няколко романа. Основните теми са колониализмът, междуетническите конфликти в Африка, миграцията (вътрешноафриканска и африканско-европейска).
Цялото му творчество е написано на английски, който впрочем е официален език в Танзания заедно с местния език суахили.
Нобеловата награда е връчена на Гурна (по формулировката на Нобеловия комитет) „за неговия безкомпромисен и изпълнен със съчувствие подход към последствията от колониализма и съдбата на бежанците между културите и континентите“.
На българския читател Гурна е напълно непознат – всъщност той не е познат на читателя извън Великобритания, така че не мога да преценя какъв е.
Това, което четох за него, е че в центъра на творбите му е емигрантът като човек между световете. Той винаги остава чужд, винаги има нещо, което не разбира и не може да почувства.
Струва ми се, че когато скоро започнат да се появяват преводи на книгите му на български, ще бъде интересно да ги прочета.
И накрая съвсем накратко – кой може да получи Нобелова награда по литература. Кандидатури могат да се издигат само от определени лица и организации, които са получили право от Нобеловия комитет. През май се съставя кратка листа на отсетите кандидати (shortlist). Членовете на Шведската академия има пет месеца, за да прочете техните произведения. Новият лауреат се избира с гласуване на заседание час и половина преди обявяването на резултатите.
Кратката листа и документите, свързани с кандидатстването, се пазят в тайна 50 години – затова ние имаме информация за неспечелилите кандидати само за периода 1901–1970 година. До момента има информация за четирима българи, включвани в кратката листа – Пенчо Славейков, Иван Вазов, Иван Грозев, Елисавета Багряна.
Илюстрациите са от интернет и са със свободен достъп за ползване.