Жителите на Голяма Желязна се събраха за Традиционната битова вечер

Жителите на Голяма Желязна предизвикват удивление в своите посетители с възрожденския си дух и любовта си към миналото. Селото е  сгушено уютно в подножията на Василевската предпланина, Голяма Желязна може основателно да се гордее с дълга и интересна история, много предания и дълъг списък от забележителности.
Жителите ревностно пазят традициите и от незапомнени времена ежегодно в селото в началото на януари се провежда така наречената Битова вечер, на която всички в селото обличат „железвенски“ носии и танцуват специфични за региона хора.
След 2 годишно прекъсване заради ковид пандемията в с.Голяма Желязна (община Троян) тази година се събраха да отпразнуват както подобава Традиционнатта битова вечер, на която присъстваха малки и големи, дошли от целия свят. Организатор бе отново Народно читалище (НЧ) „Развитие“ в селото. Тази година се бяха натъкмили като за сбор 31 желязвенци, от които 22-ма бяха с пълна носия. Тази година в традиционната носия за този край бяха облечени и 13 деца. След това красиво облечените мъже , жени и деца изиграха едно хоро, което бе по-голямо от други път, а строгото жури следеше дали в носиите присъстват всички елементи. Участниците получиха грамота за участието си. Децата бяха най- щастливи и се въртяха около родителите си.
Това тържество посещават железвенци от всички краища на страната и света.Така бе и снощи. За доброто настроение допринесе и танцов състав „Наслада” от село Старо село
До късно се извиваха кръшни хора и танци.

Голяма Желязна се гордее с дълга и интересна история, много предания и дълъг списък от забележителности. Селото се намира на 32 км. от Троян, на границата със съседната община Угърчин. По последни данни има малко над 500 човека постоянни жители. През селото преминава р.Топля (приток на Калник), извираща от едноименната пещера.

Първите следи от човешко присъствие на територията на селото са находки от неолита в пещерата Топля. То е най-древно обитаваното място в Централния Балкан. За това свидетелстват 36-те тракийски могили в неговото землище. За първи път селото се споменава в османски документ, намерен в Народната библиотека ”Св.Св.Кирил и Методий”, който свидетелства, че селото съществува като самостоятелно селище от 1479 година под името Железна.

Произхода на името на селото категорично се свързва с находището на желязна руда в местността Енча, в землището на селото. Съществуват две предположения – според първото през късното средновековие тук пристигат саксонски рудари (саси), които се смесват с местното население, според второто през XVII век, след потушаването на Чипровското въстание, част от бежанците се заселват тук и започват добив на желязна руда.

Основен поминък на населението по онова време са животновъдството, земеделието и овощарството. След Освобождението се развива занаятчийство – дърводелство, бъчварство, строителство, железарство и др.

През 1858 г. е изградена и осветена каменната църква „Св. Всях Светих“, а през 1862 г. е открито училище и в селото започва дълга училищна традиция, която обаче е прекратена в наши дни със закриването на основното училище.