
Боримецът Калоян Съев е пример за мераклийска работа
„Вярвам, че планинското земеделие и пчеларство могат да бъдат земеделската визитка на България"
Боримецът Калоян Съев очаква екипа на Агро ТВ с нетърпение. Това четем в сайта https://agro.bg/
Вълнува се и в същото време е спокоен – градината му от 160 дка сливи, отглеждани по биологичен начин е образцова. А близо 60-те кошера греят на есенното слънце, боядисани във весели цветове. Отдалече си личи – мераклия е човекът.
Оказва се, че Калоян е първият във фамилията, който сериозно се захваща с аграрен бизнес. В затворено пространство явно го стяга шапката. „Тук идвам, цял ден си работя, мога дори телефона да си изключа. Работата никога не свършва, но ми е хубаво“, разказва усмихнатият млад мъж. Землището било в ужасно състояние, но днес, след 8 години е образец на добре поддържана овощна градина. Калоян с часове може да говори за сливите – благодатен плод, който добре се отблагодарява. С пчелите се захванал преди 6 години. В началото взел три кошера – да му опрашват градината. Днес пчелните семейства са близо 60. „Пчеларството е тънка работа. Който се е захванал с него, трудно се отказва“, смята Съев. Често се съветва със старите пчелари от региона, но следи и новостите в сектора – задължително занимание за всеки, който иска да е в крак с времето.
Троян е в сърцето на планината и пашата за пчелите е прекрасна – билки и ароматни треви колкото искаш. Конвенционално земеделие в този регион липсва. Затова и медът е хубав и търсен. А биосливите Калоян продава за прясна консумация или на местния винпром – за ракия. Сортът им е изключително подходящ за преработка.
Защо био?, питам усмихнатия стопанин на чудната сливова градина. „Защото вярвам, че храната е важна и трябва да е чиста“, просто ми отговаря той. Калоян Съев смята, че е нормално контролът върху биологичното производство да е завишен и честите проверки не го притесняват. „Без субсидии за био-то не може, но ако са твърде високи, възможно е недобросъвестни хора да се захванат с него само заради парите“, разсъждава фермерът. „Документацията и бюрокрацията са големи, но имам кой да ми помага“, смее се стопанинът от Борима. Цялото семейство го подкрепя в неговото начинание.
И тук работната ръка е хроничен проблем. Калоян е механизирал част от своето стопанство, има планове за закупуване на още техника. За да не бъде зависим от жива работна сила.
„Вярвам, че планинското земеделие и пчеларство могат да бъдат земеделската визитка на България“, казва мераклията стопанин. И усмихнато ни изпраща с армаган – хубав планински мед, отгледан по биологичен начин. След срещата с хора като Калоян Съев, надеждата за България още мъничко пораства, пише Анета Божидарова.