Балабанско с музеен кът

От вчера (събота)кметството на село Балабанско  посреща своите жители и гости с един хубав музеен кът.

Това е мечта на много балабанчани и  тя вече е реалност. , Музейният кът има задача да пази паметта за нашите предци и за изграденото от тях, а ние като техни достойни наследници да уважаваме и помним историята си и традициите си, защото както гласи известната мъдрост: народ без традиции, не е народ! Народ, който не поддържа традициите си, е обречен на забвение! В музейния кът чрез текстове и снимки е проследена историята на селището, следите които са оставили тук траки и римляни. Интересни са събраните от Димитър Чернокожев легенди. Неговата книга за историята на село Балабанско излиза на бял свят през 1933 г. В музейния кът ще си припомните преданията за Римлянската и Жидовата пътека, за Балинова киселица.

Жителите на село Балабанско, участници във войните за национално обединение. Съхранените фотографии са от балканските войни 1912-1913 г.,от Първата и Втора световна война. Тук сред имената на загиналите са и тези на Минко Акимов Деливладски, редник, в 9 интендантска дружина, убит при Пирот на 19 септември 1944 г. и погребан в Балабанско. Васил Мичев Славковски, редник, в 59-и пехотен полк, загинал на 13 март 1945 г., при с. Дравачехи, погребан в с. Ковачхида, Унгария.

Освен образите на войниците фотографите са съхранили и интересни, вълнуващи послания от фронта: „Славен е животът там сред вековните гори и то да бъдеш секретен пост на първа линия. Когато нощта настъпи, сгушен зад храстите аз бдя за противника и с това изпълнявам важна задача. Тя е спокойствие на почиващата войска. За спомен от голямото бойно упражнение между 51 пехотен полк и 52 Врански пехотен полк. Ефр. М. Влаховски”.

Място е отделено на преселването на жители от село Балабанско в Троян. Списък на фамилиите, които отиват в града, колко къщи от един род се преселват в Троян и кои са причините за това: Ковачевци (1 къща) след Освобождението, занимават се с казанджийство. Станковци (2 къщи) отиват в Троян като казанджии през 1895 г., Йончовци (1 къща) през 1897 г., за да учат калпакчийство.

Занаятите в селото: дърводелство (стругарство), ковачество, коларо – железарство; шивачество, строителство (дюлгерство). Съхранени са имената на кацари, обущари, на трима оръжейници, и на 138 грънчари. Всички те за записани и съхранени в личния архив на Минко Петков Стоев.

Читалищното дело, с представленията, за които откриваме информация на страниците на троянския вестник Хемус, библиотеката, историята на училището, на духовата музика.

Място в музейния кът е отделено и на Потребителска кооперация „Надежда”, основана на 1 април 1933 г. с 25 членове, които в началото сами доставяли стоката от Троян със своите каруци. Първата година приключила с печалба и били раздадени дивиденти. Общите доставки и продажби нараснали, а с тях и авторитета на сдружението. Една от най-важните дейности на кооперацията е свързана с развитието на занаятите: тя започва да доставя олово за глазурата на керамичните съдове и с решение на Управителния съвет се създава грънчарски отдел, който да изкупува стоката на частните занаятчии. Това привлича интереса на жители от с. Терзийско, мах. Пъпревска, Рупска, Длъжковска, Шошковска и др.

В музейния кът място намират и политическите вълнения в селото. Обява в Троянски общински вестник от 1937 г. ни информира за провеждане на избори за членове на общинските съвети за градските и селски общини в Плевенска и Старозагорска област.  За район 8, мах. Балабанска е представен списък на кандидатите: Васил Ив. Ковачев, Минко Тод. Магунски, Вълко Дул. Ковашки, Петко Н. Месечков, Пенчо Тод. Гурлевски и името на кандидатът с най-много гласове – Пенчо Т. Гурлевски.

Всички се надяват музейният кът да бъде посещаван. Той е създаден, за да могат всички, които имат корен тук, да си припомнят миналото. И да бъде място, на което хората, идващи в Балабанско на почивка, по работа или случайно преминаващи оттук да имат възможност да опознаят селото чрез неговата история.