Мисля, че съм щастлив човек

Здравейте, г-жо Русенова

 -Честита Коледа и Весело  настроение през Новогодишната нощ! Искаме да Ви благодарим за това,че съумявате като „Желязната лейди“ да обхващате всичко от Вашия ресор на зам.кмет  – „„Образование, култура, социални и младежки дейности“.

Всички Ви познават като директор на СУ „Васил Левски“ Троян. Била сте зам.кмет преди години и сега отново се завърнахте. Това предизвикателство бе много голямо, особено по честванията на 150 години от обявяването на Троян като град. Вие и цялото ръководство накарахте чак в чужбина да гледат тържествата с интерес. И да заговорят за Троян. Благодарим Ви

. Преди  това нека запознаем читателите с вашата биография

• 1995 – 1997 г. Следдипломни преквалификации в УНСС-София: Държавна администрация и международно право; Финансов и банков мениджмънт в международния бизнес;
• 1988-1989 г. II ПКС като учител по БЕЛ от ЦИУУРК – гр. София
• 1978-1983 г. Шуменски университет „Епископ К. Преславски“, магистър по специалността: Българска филология

Кариера:

 

• 20.11.2007 – 03.07.2018 г. Директор на СУ „Васил Левски“, гр. Троян
• 20.12.1999 – 20.11.2007 г.  Заместник-кмет, Община Троян
• 02.11.1995 – 19.12.1999 г. Директор на СОУ „Васил Левски“, гр. Троян
• 01.09.1984 – 31.10.1995 г. Учител по български език и литература, V – XII клас и заместник-директор по Учебната дейност (01.09.1989-31.08.1992 г.), СОУ „Васил Левски“, гр. Троян
• 21.09.1981 – 31.08.1984 г. Учител по български език и литература, ОУ „Димитър Благоев“ – Троян

 

Екипът на онлайн изданието“Троян експрес“  реши да запознае читателите с личното Ви усещане за живота. Затова ще Ви зададем малко по-различни въпроси от тези за работа, политика и др. Защото и Вие сте хора, граждани на Троян. И вървите по същия път, който вървят всички.

 -В колко часа ставате? Държите ли на строго определен режим. И защо?

-Честита Коледа и на Вас!В работните дни около 6.00 – 6.30 ч., а в почивните – около 8.00 – 8.30 ч.Не спазвам определен строг режим, но много често започваме деня с моя съпруг с чаша топло мляко и нес кафе, с усмивка, добро настроение и ясни планове за деня.    

 – Какви решения можете да спрете да вземате?

– Мога да спра да взимам такива решения, които няма да имат очаквания положителен резултат.

– От какво се страхувате?

-Oт разрастването на политическите противопоставяния и военни конфликти в света.

.

.

– Какво трудно нещо избягвате да направите?

-Избягвам да отделям време за повече движение, което може би не е толкова трудно. Ще направя опит да го променя…

– Все още ли „държите“ нещо в живота си, което би било по-добре да „пуснете“?

-Да, все още „държа“ длъжността „Директор“ на СУ „В. Левски“, която през 2019 г. би било по-добре да „пусна“.

–  „Коя е Вашата топка за тенис?“( Топката като символ на това, което с всички сили искаме да преследваме и здраво да държим, за да не го изпуснем.)

-Да продължавам да бъда искрена и почтена към себе си и към другите.

–  В рутината на ежедневния ни живот, които са нещата, които пропускаме да видим?

Обикновено пропускаме да видим незначителните, дребните неща, които обаче понякога „обръщат колата“.

– Ако живота наистина е толкова кратък, защо правим толкова много неща, които не харесваме и не правим толкова много от нещата, които харесваме?

-Старая се да не правя неща, които не харесвам

.

– Ако можехте да погледнете в сърцето на врага ви, мислите ли, че ще видите нещо по-различно от това, което има във вашето сърце?

-Не мисля за хората като за врагове. Всеки човек е със своите плюсове и минуси. Старая се да гледам на хората с оптимизъм и да търся  положителното у тях.

-Животът е прекалено кратък, защо тогава толерираме глупостта?

– Наистина животът е прекалено кратък, но не мисля, че толерираме глупостта.

– Ако все още не сме постигнали поне една от мечтите си, какво имаме за губене?

-Аз лично имам много силна вътрешна интуиция (както повечето жени) и тя безпогрешно ми показва кога трябва да продължа да се боря и кога да спра.

– Как разбираме кога е настъпило времето да прекратим нещо и кога е настъпило времето да продължим да се борим?

-Спирам когато видя, че дълго време няма ефект от действията ми и продължавам напред, когато установя, че той е налице.

 – Защо „Ние“ има значение?

-Защото сме хора и ние сме най-важни в този живот

– На колко от приятелите ви бихте се доверили за живота си?

– На тези, които са проверени във времето.

 – Щастливи ли сте със себе си?

– Определено, да! Мисля, че съм щастлив човек – както със семейството си, така и с работата си.

 – Кой е страхът, който знаете, че не можете да превъзмогнете?

-Не бих казала, че живея с някакви страхове, които не мога да превъзмогна.

 – Какво правите с по-голямата част от парите ви?

-Не обичам да трупам пари, предпочитам да ги харча за пътешествия или да правя с тях другите щастливи.

– Като се позовете на сегашните ви дневни занимания, къде се виждате след 5 години?

– В Троян, заобиколена от любимите ми хора и занимаваща се с любимите ми неща.

 – Какво бихте правила, ако знаехте, че не можете да се провалите?

– Бих правила същото, което съм правила през целия си съзнателен живот и което продължавам да правя и сега за троянската общност.

.

– Какво направи Вашият живот по-красив през 2018?

– 150-годишния юбилей на Троян, който мина през сърцето ми и който, надявам се, направи и живота на троянци малко по-красив през 2018 г

 – За какво сте Благодарна днес?

-За прекрасните хора, които срещнах в живота си и за работата ми (както в училище, така и в общината), която винаги е била удоволствие за мен и ме е правила щастлива.

Благодаря Ви, г-жо Русенова

Интервюто взе: Руслана Попсавова

снимки: от личния архив на Розалина Русенова и Руслана Попсавова